О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./11.08.2023 г.

гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ, в закрито съдебно заседание на 11.08.2023 г., в състав:

СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2175 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпили са молба вх. № 263 598 от 23.06.2023 г. от ищеца с решение за отказ от иска (т. 2 л. 88) и молба вх. № 263 610 от 26.06.2023 г. (л. 91), уточнена с молба вх. № 263 748 от 05.07.2023 г. (л. 97) от адв. Н.И., като пълномощник на М.С.М., списък вх. № 263 761 от 06.07.2023 г. (л. 99) и уточняваща молба вх. № 263901 от 17.07.2023 г. от адв. Р., като пълномощник на В.А.М..

Ищецът оспорва исканията за присъждане на разноски.

Сочи, че ВАпС е оставил без уважение искането за присъждане на разноски, тъй като ответниците не са твърдяли, че са материално затруднени лица, които получават безплатна адвокатска помощ.

Излага, че причина за отказа от иска е тълкуването, дадено с ТР № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 4/2021 г., ОСГК и намира, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което няма право на разноски.

Сочи, че няма причина за сключването на нови договори за правна защита, нито за определяне на отделни адвокатски възнаграждения за двамата ответници, а отговорът е подписан само от адв. Р.. Евентуално предявява възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата намира следното:

Производството следва да бъде прекратено, поради отказ от искането.

Присъждането на разноски е поискано още с отговора.

В съдебната практика се приема, че когато отказът е породен от факти, настъпили след предявяването на иска, като ищецът веднага след това се е отказал от иска си, отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника, т. е. на него не се дължат разноски от ищеца, ако ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на иска (определение № 843 от 17.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6176/2014 г., IV г. о., ГК).

Присъдата представлява повод за предявяване на искането.

Към момента на предявяване на искането съдебната практика допуска трайно предявяване на искания за отнемане на имущество, което не е налично.

Тълкуването в обратния смисъл е дадено едва с решение № 263 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1293/2020 г., IV г. о., ГК.

Разрешаването на противоречието в практиката с ТР № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 4/2021 г., ОСГК в този случай има действие занапред (така мотиви ТР № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК).

Поради това в процесния случай ответниците нямат право на разноски.

Воден от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И

ДА СЕ ПРИШИЕ КЪМ ДЕЛО становище вх. № 264100 от 28.07.2023 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2175 по описа за 2018 г. на ВОС, ХІІ-ти състав, поради отказ от искането.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответниците за присъждане на разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на преписи на страните пред ВАпС.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: