ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ …

гр. Варна, 09.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година, в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №

20173100901698 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 729, ал. 1 ТЗ.

Постъпило е възражение от Национална агенция за приходите /НАП/ с вх. № 262336/18.06.2024 г. срещу Частична сметка за разпределение № 4 на суми в масата на несъстоятелността на „ОСТ ТРЕЙДИНГ“ ООД /н/, в която са предвидени суми в размер на 73900 лева за удовлетворяване на вземания на „ОББ“ АД, както и сумата от 7000 лева за удовлетворяване на вземания на „СЕВЕРНА ЛОЗА-2“ АД.

Изготвената от синдика на несъстоятелното дружество Частична сметка за разпределение № 4 била обявена в ТР на 03.06.2024 г., от който момент започнал да тече преклузивният срок по чл. 728 ТЗ.

Съдът приема, че възражението е в срок, предвид разпоредбите на чл. 62, ал. 2 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ, поради което е допустимо и подлежи на разглеждане по същество.

В процесното възражение се твърди наличието на изтекла погасителна давност на вземания за разноски в размер на 6 000 лева, предплатени на 12.07.2018г. и за 7800 лева, предплатени на 08.03.2019г. поради факта, че кредиторът не е предявил вземанията си за тези предплатени разноски в съответните за това срокове. Излага се от възразилия кредитор НАП, че за кредитора „ОББ“ АД била налице вече възможност да предяви вземанията си за разноски, след като ги е предплатил, но вследствие на пасивното си поведение последният рискувал вземанията му да бъдат погасени по давност. Моли съда да измени изготвената от постоянния синдик на несъстоятелното дружество частична сметка за разпределение № 4, като сумите в размер на 6000 лева и 7800 лева, представляващи разноски за издръжка на производството по несъстоятелност срещу длъжника, да бъдат разпределени за удовлетворяване на приетите вземания на хирографарните кредитори на длъжника по реда на чл. 722, ал. 1 ТЗ.

Постъпило е писмено становище от „ОББ“ АД, в което се сочи, че възражението е носнователно и се моли за отхвърлянето му. Твърди се превратно тълкуване на нормата на чл. 632а от ГПК от възразилия кредитор НАП, като се аргументира с разяснение на нормативното съдаржание на чл. 723 от ТЗ.

Съдът, като прецени изложените в процесното възражение доводи и твърдения, както и насрещното становище, намира възражението на кредитора НАП за необосновано, а по същество - за неоснователно, поради следното:

Следва да се отбележи, че релевантни за настоящата процедура са както разпоредбата на чл. 720 ТЗ, съгласно която разпределение се извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства, така и чл. 632а от ТЗ, която директно предписва, че предплатените по чл. 629б и чл. 632 от ТЗ суми се възстановяват на съответното лице, когато масата по несъстоятелността се увеличи достатъчно. Тази норма следва да се тълкува в смисъл не само на увеличение, но и на наличност на ликвидни средства, от които да се възстановят предплатените вече разноски. По аргумент на противното от цитираната чл. 632а от ТЗ, следва да не се допуска възстановяване на предплатени разноски, при липса на ликвидни средства. Това поставя и въпросът от кой момент следва да тече давността за възстановяване на предплатените от кредиторите суми, след като законът не допуска възстановяване до настъпване на цитираното условие на достатъчна ликвидност в масата. Нито в цитираното възражение на кредитора НАП се сочи, нито от материалите по делото се установява да са изтекли 5 години от момента, в който е било възможно възстановяването на предплатените суми. Напротив - видно е от материалите по делото и обобщението в представената справка от кредитора „ОББ“ АД(налична на л. 1921 от делото), че последното предплащане на разноски е било на дата 23.02.2022г., съобразно указания на съда по несъстоятелността, в определение от 11.08.2021г. Явно е че до сочената дата, масата на несъстоятелността не само не е имала средства за възстановяване на предплатени разноски, но и се е нуждаела до предплащане на нови средства, за продължаване на производството. В този смисъл няма как давност да тече от момент, в който законът не позволява изскуемост на вземането, следователно за възстановяване на предплатените от кредиторите суми давност не тече до момента, в който производството още се нуждае от предплащане на разноски от кредитори ( в случая до дата 23.02.2022г.).

Друг е въпросът дали търговският закон налага предявяване по реда на чл. 685 и сл. от ТЗ на вземането за разноски от предплатилия ги кредитор, доколкото същите се дължат за възстановяване по директното предписание на чл. 632а от ТЗ, като същата норма посочва и на кого – на съответното лице. Следва да се счита, че цитираната норма създава привилегия за предплатилия кредитор, осигурил продължаване на производството. В тази връзка няма логика същият да бъде поставен на конкурентни начала с всички титуляри на вземания към масата, което евентуално би довело отново до възникване на въпрос относно момента, от който би възникнало задължението на предплатилия кредитор за предявяване на вземането.

Следва да се има предвид и че доколкото предплатените от кредитор суми са предназначени за покриване на разноските по несъстоятелността, вземането за тях представлява вземане за разноски по несъстоятелността по смисъла на 723 от ТЗ, в какъвто смисъл е т. 9 от Тълкувателно решение № 1/03.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС.

С оглед гореизложеното, съдът не споделя изложеното в процесното възражение от НАП, като в случая оспорените вземанията в размер на 6 000 лева, предплатени на 12.07.2018г. и за 7800 лева, предплатени на 08.03.2019г., по чл. 629б ТЗ, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ не са погасени по давност.

Поради гореизложеното, депозираното възражение следва да се остави без уважение, а доколкото съдът не установи други основания за служебна корекция на изготвената от синдика частична сметка за разпределение № 4, същата следва да бъде одобрена без корекции.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение № 262336/18.06.2024 г. от Национална агенция за приходите срещу съставената от синдика частична сметка № 4, за разпределение на налични суми в масата на несъстоятелността на „ОСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД /н/, ЕИК 103514328, обявена в ТР на 03.06.2024 г.

ОДОБРЯВА частична сметка № 4 за разпределение на налични суми в масата на несъстоятелността на длъжника „ОСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД /н/, ЕИК 103514328, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Ангел Г.“ № 14, внесена с молба вх. № 262045/29.05.2024 г. от постоянния синдик И.М., съобразно изискванията на чл. 729, ал. 1 ТЗ, като за съставянето й е публикувано обявление от синдика на 03.06.2023 г., съобразно изискванията на чл. 729, ал. 4 ТЗ.

Определението да се обяви в Търговския регистър!

Определението може да се обжалва пред ВАпС в седемдневен срок от обявяването му в Търговския регистър на осн. чл. 729, ал. 3 ТЗ.

Одобрената сметка за разпределение подлежи на изпълнение от синдика съгласно чл. 729, ал. 4 ТЗ.

Настоящото определение да се отрази в книгата по чл. 634в ТЗ.

Съдия при Окръжен съд – Варна: ____________________