Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 19.02.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на шести февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Димитричка Георгиева след като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2312 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от Е.М.С. с искане за обезсилване на постановеното по делото съдебно решение при твърдения, че цената на имотите не е заплатена, на основание чл.362,ал.2 ГПК.

В предоставения срок насрещната страна В.И.М. е депозирал отговор по искането, в което е изложил съображения за неоснователност на същото.

Твърди, че не се е отказал от изповядване на сделката, но ответницата с последващото си поведени създала обективна невъзможност да й се изплати остатъка от сумата в размер на 27 000 евро. В продължителен период от време тя била издирвана по телефона, тъй като живее и работи в САЩ. Въпреки многобройните позвънявания и комуникация по интернет не била изявила желание и не била посочила банкова сметка. *** сключвала предварителен договор за продажбата на имота, по отношение на който имало вписана искова молба и това сочело нежеланието й да получи дължимата от В.М. сума. Излага се, че В.М. желае да заплати имота и моли да му се даде възможност да преведе сумата по посочена банкова сметка ***.

Съдът след запознаване с молбата и при преценка възраженията на ищеца прави следните фактически и правни изводи :

С Решение №1195/29.06.2018г., постановено по гр.д. №2312/2017г. по описа на ВОС, влязло в законна сила на 27.07.2018г. е обявен за окончателен сключения между Е.М.С. и В.И.М. предварителен договор от 29.03.2017г. за продажба на самостоятелен обект – жилище, апартамент с ид.№**** , находящ се в гр.*********** с площ 85.30 кв.м., състоящ се от : входно антре, две стаи, тоалет, дневна с ниша, хол, при граници : обект с ид.№******, ведно с избено помещение без указан номер и площ, находящо се под хола, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 1/3 ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ с ид.№********** с площ 257 кв.м., съставляващ имот с пл.№15 в кв.195 по плана на 12-ти микрорайон на гр.В. срещу продажна цена в размер на 30 000 евро, при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението ищецът купувач заплати на ответницата продавач сумата от 27 000 евро.

По същество възраженията на ищеца срещу искането на ответницата за обезсилване на постановения съдебен акт представляват твърдения за забава на кредитора. В чл. 95 от ЗЗД са регламентирани две общи хипотези, при които забавеното изпълнение се дължи не на поведението на длъжника или на обективни причини, а на бездействието на кредитора, изразяващо се в неоказване на необходимото, с оглед изпълнението, съдействие на длъжника или неоправдано неприемане на предложеното изпълнение. Неоказване на необходимото, с оглед изпълнението, съдействие е налице в случаите, когато самото изпълнение или осъществяването на дължимия резултат от длъжника, е поставено в зависимост и не е възможно без определено поведение от страна на кредитора. В тази хипотеза съдействието на кредитора обикновено е необходимо в процеса на подготовката или в хода на самото изпълнение. Второто основно проявление на забавата на кредитора е неоправдано неприемане на предложеното изпълнение, което също се определя като случай на неоказване на съдействие, но на по-късен етап. Тук следва да е налице предлагане на изпълнение, от страна на длъжника и неоснователен отказ на кредитора го приеме.

Ищецът се позовава на втората хипотеза, а именно неоказано съдействие.

Видно от приложеното по делото съобщение препис от съдебното решение е връчено на ищеца на 06.07.2018г. чрез неговия баща Ц. И.. На 10.12.2018г. е връчена покана за доброволно изпълнение на задълженията за заплащане на държавна такса по делото, получена от А. М., която е посочена за негова съпруга в съобщението. В тази връзка съдът намира за несъстоятелни твърденията на ищеца, че не е бил уведомен за постановения съдебен акт и че е мислил, че предварителният договор е все още в сила. Производството по предявения иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД е инициирано от самия него като същото е приключило още през 2018г. Съдебният акт е връчен на посочения от ищеца адрес на неговия баща, поради и което връчването е напълно редовно съобразно чл.46,ал.1 и ал.2 ГПК. Логически неприемливо и житейски неоправдано е в продължение на 6 години ищецът да не е запознат с изхода на делото и същевременно, както заявява разпитаният свидетел В.М. да търси чрез последния съдействие с искане ответницата – продавач да посочи банкова сметка, ***ия, но тя не отговаряла.

Ищецът сам е посочил в исковата молба, че е превел капарото за имота по банковата сметка на ответницата, за което е представил и съответни доказателства - вносни бележки /л.5 и л.6 от делото/, съдържащи всички необходими индивидуализиращи данни на банковата сметка. В материалите по делото се съдържа и пълномощно от ответницата /л.77/, в което фигурира същата банкова сметка.

***, които да обосноват извод, че ищецът е бил в готовност да изпълни остатъка от задължението си по заплащане на продажната цена, да е правил опит да изпълни остатъка от задължението си – например чрез нареждане на дължимото по банковата сметка, с която разполага, нито че същият е поискал съдействие за изпълнението, за да могат тези му действия да санират евентуална забава.

Всичко изложено обосновава извод за липса на виновно поведение от страна на кредитора, което да може да бъде окачествено като забава по смисъла на чл.95 ЗЗД, която да освободи длъжника от последиците на неизпълнението му.

Съобразно разпоредбата на чл.362,ал.2 ГПК при неизпълнение на задължението за плащане на цената по обявения за окончателен по реда на чл.362,ал.1 ГПК предварителен договор по искане на продавача, съдът обезсилва съдебното решение. Указания в този смисъл са дадени и на ищеца купувач в постановеното съдебно решение. Същият не установи поведение на продавача, което да е довело до невъзможност да заплати цената на имота. Представената разпечатка от електронна кореспонденция не представлява възпроизведен на хартиен носител електронен документ по смисъла на чл. чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, във вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент № 910/2014 г., предвид че същият не съдържа никакви данни за авторството на изявленията в него, нито че е същите са били отправени към конкретно съществуващо лице, което да може да бъде идентифицирано с ответницата.

На изложените по –горе съображения съдът намира, че са налице предпоставките на чл.362,ал.2 ГПК, поради което съдебният акт следва да се обезсили

Воден от горното съдът :

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение №1195/29.06.2018г., постановено по гр.д. 32312/2017г. по описа на ВОС, с което е обявен за окончателен сключения между Е.М.С., ЕГН: ********** и В.И.М., ЕГН: ********** предварителен договор от 29.03.2017г. за продажба на самостоятелен обект – жилище, апартамент с ид.№****** , находящ се в гр.******* с площ 85.30 кв.м., състоящ се от : входно антре, две стаи, тоалет, дневна с ниша, хол, при граници : обект с ид.№******, ведно с избено помещение без указан номер и площ, находящо се под хола, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 1/3 ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ с ид.№***** с площ 257 кв.м., съставляващ имот с пл.№15 в кв.195 по плана на 12-ти микрорайон на гр.В. срещу продажна цена в размер на 30 000 евро, при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението ищецът купувач заплати на ответницата продавач сумата от 27 000 евро, поради неплащане на цената, на основание чл.362,ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВАпС.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :