Р Е Ш Е Н
И Е
№ ……….……./…............... 2025 год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на 31 януари 2025 година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мая И.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1468 по описа за 2015 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
от „Корпоративна
Търговска Банка“ АД - в несъстоятелност срещу „Перфект“ ООД - в несъстоятелност
обективно
съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.2
и чл.637, ал.3, т.2 от ТЗ и чл.92, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми по издадени
заповеди за изпълнение, както следва:
- по заповед за незабавно изпълнение №
4124/06.07.2015 г. по ч.гр.д. № 7907 по описа за 2015 г. на Районен съд - гр.
Варна на основание договор за банков кредит от 30.06.2010 г.: - 1 766 227,09
щ.д., представляващи главница по Договор за банков кредит от 30.06.2010 г.; 58
016,15 щ.д., представляващи просрочени лихви върху редовна главница за периода
от 29.12.2014 г. до 25.03.2015 г.; 9 662,55 щ.д., представляващи текущи лихви
върху редовна главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането;
- по заповед за незабавно изпълнение №
7156/01.09.2017г. по ч.гр. дело №12767/2017г. по описа на Районен съд - гр.
Варна: - 10 657,29 щ.д. (десет хиляди шестстотин петдесет и седем щатски
долара, двадесет и девет цента), представляващи просрочени лихви върху редовна
главница за периода от 22.04.2015 г. до 25.05.2015 г., дължими съгласно т. 10 от
Договор за банков кредит от 30.06.2010 г.; - 45 409,57 щ.д. (четиридесет и пет
хиляди четиристотин и девет щатски долара, петдесет и седем цента),
представляващи просрочени лихви върху просрочена главница за периода от
27.04.2015 г. до 27.07.2015 г., дължими съгласно т.12 от Договора за банков
кредит от 30.06.2010 г.; - 13 350,15 щ.д. (тринадесет хиляди триста и петдесет
щатски долара, петнадесет цента), представляващи неустойка върху просрочена
лихва за периода от 22.04.2015 г. до 29.08.2017 г., дължима съгласно т.13 от
Договора за банков кредит от 30.06.2010 г.
Ищецът твърди, че на 30.06.2010 г. между
„Корпоративна Търговска Банка” АД - в несъстоятелност и ответника „Перфект” ООД
в качеството на кредитополучател бил сключен Договор за банков кредит с предмет
кредитна линия в общ размер до 1 400 000 щатски долара, при условия на
усвояване, ползване и погасяване, определени в посочения договор, в т.ч.
годишна лихва в размер на 10%. Уговорено е кредитополучателят да ползва и да
погасява главницата в договорени срокове и размери на снижаеми остатъци
(лимити) по главницата. Договорът бил изменян и допълван със съответните анекси
общо тринадесет броя. Крайният срок за погасяване на главницата по договора
настъпил на 23.05.2015 г. съгласно уговореното в пар. 2 от Анекс № 13 от
24.02.2014 г.
На 02.07.2015 г., ищецът подал заявление
с правно основание чл. 417, т. 2 ГПК, по което на 06.07.2015 г., съдът издал
Заповед за незабавно изпълнение № 4124/06.07.2015 г. и изпълнителен лист №
6925/23.07.2015 г. по ч.гр.д. № 7907/2015 г. на Районен съд - Варна, за
дължимите от ответника суми по договор за банков кредит от 30.06.2010 г., към
дата 22.04.2015 г., след което постъпило възражение от длъжника. С Определение
№ 9726/14.08.2015 г. по ч.гр.д. № 7907/2015 г. на ВРС на заявителя било указано
да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането било съобщено на
заявителя на 24.08.2015 г., във връзка с което на 11.09.2015 г. бил предявен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В отговора на исковата молба, ответникът
е възразил за недължимост на претендираните от ищеца суми към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, оспорени са
размерите на претендираните лихви и неустойки. Недължимостта на претендираните
суми се основава според ответника на погасяване на задължения на „Перфект"
ООД по договора за банков кредит в общ размер на 1 151 811 щ.д. по силата на
извършени с три изявления от 22.12.2014 г. и едно изявление от 09.03.2015 г.
прихващания с насрещни вземания на ответника към ищеца, придобити по силата на
четири договора за цесия, сключени на 27.10.2014 г. с различни кредитори на
банката, по силата на които последните в качеството си на цеденти, са
прехвърлили на настоящия ответник в качеството му на цесионер, вземания в
посочения по-горе общ размер, по които длъжник е бил настоящият ищец. Отделно
от това ответникът възразява, че част от задължението му в размер на 615 810,55
лева (около 436 300 щ.д.) било погасено посредством служебно усвояване на
посочената сума от сметката на ответника, водена при банката.
С допълнителна искова молба вх. №
32038/27.10.2015 г., подписана от синдиците на „КТБ" АД (н.) Л. П. И. и Р.
И. А., са оспорени направените от ответника възражения и са потвърдени действията
по подаване на исковата молба. По основателността на исковите претенции ищецът
излага доводи относно момента на настъпване на действието на договорите за
цесия, неспазване на предписана от закона форма на изявленията за прихващане –
нотариална заверка на подписите, липса на достоверна дата върху договорите за
цесия и недействителност на извършените прихващания на основание чл.59, ал.5 от
ЗБН, доколкото изявленията за прихващане са отправени до „КТБ" АД (н.)
след датата на влизане в сила на измененията в чл.59, ал.5 от ЗБН (28.11.2014
г.), и съгласно новата редакция на чл. 59, ал.5 от ЗБН, същите са
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за
частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество.
С допълнителен отговор, подаден в
законоустановения срок ответникът поддържа направените възражения по
допустимостта и основателността на исковете и излага допълнителни доводи.
На 30.08.2017 г., т.е. след настъпване
на падежа на задължението, ищецът е подал до Районен съд - гр. Варна второ
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което било
образувано ч.гр.д. № 12767/2017 г. на РС – Варна, и на 01.09.2017 г. били
издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, съгласно които ответникът е
осъден да заплати на „КТБ" АД (н.) следните суми: 10 657,29 щ.д. -
просрочени лихви върху редовна главница за периода от 22.04.2015 г. до
25.05.2015 г.; 45 409,57 щ.д. – просрочени лихви върху просрочена главница за
периода от 27.04.2015 г. до 27.07.2015 г.; 13 350,15 щ.д. – неустойка върху
просрочена лихва за периода от 22.04.2015 г. до 29.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 13 350,15 щатски долара, представляваща
неустойка, от дата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането.
След постъпило възражение от длъжника
„Перфект" ООД съдът указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Разпореждането било съобщено на заявителя на 25.10.2017 г., във
връзка с което на 20.11.2017 г., бил предявен втори иск с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В своевременно подаден отговор на
исковата молба по втория иск ответникът е възразил за недължимост на
претендираните от ищеца суми към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение. Доколкото претендираните лихви и неустойки имат
акцесорен характер, а не е налице ликвидно и изискуемо вземане за главница,
счита, че претенциите се явяват неоснователни. Отделно възразява, че с претенцията
за неустойка в размер 13 350,15 щатски долара, се нарушава забраната за
начисляване на лихва върху лихва (анатоцизъм), поради което същата е
неоснователна.
С допълнителна искова молба от
02.04.2018 г., са оспорени направените от ответника възражения като се
поддържат заявените претенции на основанията посочени в исковата молба.
Изложени са подробни доводи и съображения.
С допълнителен отговор, подаден в
законоустановения срок ответникът поддържа направените възражения по
допустимостта и основателността на исковете и излага допълнителни доводи.
С Решение № 1211/27.12.2019 г. по т.д. №
1189/2019 г. по описа на ВОС, е обявена неплатежоспособността на длъжника
„Перфект" ООД (н.) и е открито производство по несъстоятелност.
Вземанията, предмет на настоящото
производство са предявени в производството по несъстоятелност от кредитора
„Корпоративна Търговска Банка“ АД - в несъстоятелност, оспорени са с възражение
от длъжника „Перфект“ ООД - в несъстоятелност и са включени в одобрения от съда
списък на приетите вземания.
В първото съдебно заседание ищецът
представя писмена молба, с която пояснява предявените искове и допълва
обстоятелства, настъпили след предявяване на исковете, както следва:
Уточнява, че ищецът е получил следните
уведомления за извършени цесии: на 22.12.2014 г. от Р. Г.Н.за прехвърлени на
Перфект ООД вземания от КТБ АД (н.) в общ размер на 51 937,00 лева; от М. Н. Б.
за прехвърлени на Перфект ООД вземания от КТБ АД (н.) в общ размер на 545
474,00 лева; на 22.12.2014 г. от П. Л. Ф. за прехвърлени на Перфект ООД
вземания от КТБ АД (н.) в общ размер на 1 179 984,00 лева и на 09.03.2015 г. от
И. Т.Х. за прехвърлени на Перфект ООД вземания от КТБ АД (н.) в общ размер на
37 750 щатски долара.
След придобиване на вземанията, от
страна на „Перфект" ООД били депозирани 4 броя изявления за прихващане по
чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, със задълженията му по договора за кредит:
1/ Изявление за прихващане с вх. №
13032/22.12.2014 г. с предмет вземания придобити по силата на сключен с цедента
П. Л. Ф. договор за цесия: - 23 957,06 лева по сделка № 495552, аналитичен
номер № 1713307616035; - 478 740,30 евро по сделка № 2064940, аналитичен номер
№ 1814978307616012; 41 040,05 щатски долара по сделка № 495553, аналитичен
номер № 1814840307616026;
2/ Изявление за прихващане с вх. №
13030/22.12.2014 г. с предмет вземане, придобито по силата на сключен с Р. Г.Н.договор
за цесия: - 52 385,46 лева по сделка № 495555, аналитичен номер №
1713307616042;
3/ Изявление за прихващане с вх. №
13034/22.12.2014 г. с предмет вземане, придобито по силата на сключения с М. Н.
Б. договор за цесия: - 489 098,40 щатски долара по сделка № 495558, аналитичен
номер № 1713307616050;
4/ Изявление за прихващане с вх. № 1228/09.05.2015
г. с предмет вземане, придобито по силата на сключения с И. Т.Х. договор за
цесия: - 37 833,87 щатски долара по сделка № 495567, аналитичен номер №
1814840307616034,
с които от страна на длъжника било
поискано погасяване на задълженията по Договор за банков кредит от 30.06.2010
г., с придобитите по цесиите вземания до размера на прехвърленото вземане.
На 06.11.2014 г. било прието Решение №
138 на Управителния съвет на Българска Народна Банка, с което на „КТБ" АД
(н.) бил отнет лиценза за извършване на банкова дейност и било взето решение да
бъде поискано откриване на производство по несъстоятелност. Предвид това
обстоятелството и подаването на молба за откриване на производство по
несъстоятелност (с вх. № 131498/07.11.2014 г., въз основа на която е образувано
т.д. № 7549/2014 г. по описа на VI-22 състав на СГС), постъпилите след
06.11.2014 г. изявления за прихващане били отразени в счетоводната система на
Банката единствено чрез налагане на „блокировка" до размер на посочената в
изявлението сума.
Синдикът на „КТБ" АД (н.) подал
искова молба с вх. № 90417/13.07.2015 г. по описа на СГС с правно основание чл.
59, ал. 5 от ЗБН за обявяване на недействителността на извършените прихващания,
посочени по-горе, въз основа на която било образувано т.д. № 4978/2015 г., по
описа на VI-13 състав на СГС.
С Решение № 1463/10.07.2018 г. по т.д. №
4978/2015 г. по описа на VI-13 състав на СГС – влязло в законна сила на
19.12.2023 г., съдът отхвърлил изцяло предявените искове.
Отделно, синдикът на „КТБ" АД (н.)
подал искова молба с вх. № 54149/24.04.2017 г. по описа на СГС с правно
основание чл. 3, ал. 3, вр. с ал. 2 от ЗБН, чл. 59, ал. 2 и ал. 3, вр. с ал. 4
от ЗБН за обявяване на недействителността на извършените прихващания, посочени
по-горе, въз основа на която било образувано т.д. № 1583/2017 г., по описа на
VI-17 състав на СГС. С Решение № 646/05.04.2019 г., постановено по т.д. №
1583/2017 г. по описа на СГС, TO, VI-17 състав - влязло в законна сила на
07.04.2021 г., съдът уважил заведените, при условията на евентуалност, искове с
правно основание по чл. 59, ал. 3 от ЗБН. С Решение № 293 от 31.01.2020 г.,
постановено по в. т. д. № 3191/2019 г. на САС, ТО, съдът отменил частично
Решение № 646/05.04.2019 г. по т.д. № 1583/2017 г. по описа на VI-17 състав на
СГС и отхвърлил предявените от синдика на „КТБ" АД (н.) искове с правно
основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН за обявяване недействителността на изявления за
прихващане, отправени от „Перфект" ООД и обективирани в Изявления за
прихващане с вх. № 13032/22.12.2014 г., с вх. № 13030/22.12.2014 г. и с вх. №
13034/22.12.2014 г. по описа на „КТБ" АД (н.), и потвърдил Решение №
646/05.04.2019 г. по т.д. № 1583/2017 г. по описа на VI-17 състав на СГС, с
което са отхвърлени като неоснователни заведените искове с правно основание чл.
3, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ЗБН и чл. 59, ал. 2 от ЗБН. Решението, в частта, в
която съдът е обявил за относително недействително извършеното прихващане с №
1228/09.05.2015 г. по описа на КТБ АД (н), на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
било потвърдено. С Определение № 226/07.04.2021 г. по т.д. № 1357/2020 г. по
описа на Първо отделение на ВКС, решението на САС не било допуснато до
касационно обжалване.
С уведомление с вх. № 3173 от 17.07.2015
г. цедентът М. Н. Б. уведомила банката, че Договор за прехвърляне на вземания
от 27.10.2014 г., сключен с Перфект ООД, бил прекратен, при условията на чл. 13
от Раздел 5 от същия. С възражение с вх. № ЗБН66-447 от 04.09.2015 г., на
основание чл. 66, ал. 1 и сл. от ЗБН, М. Н. Б., поискала от синдика на банката,
да бъде включена в списъка на приетите вземания на банката, с вземанията си,
предмет на прекратения договор за цесия.
С уведомление с вх. № 3172 от 17.07.2015
г. цедентът Р. Г.Н., уведомила банката, че Договор за прехвърляне на вземания
от 27.10.2014 г., сключен с Перфект ООД, бил прекратен, при условията на чл. 13
от Раздел 5 от същия. С възражение с вх. № ЗБН66-448 от 04.09.2015 г. по описа
на КТБ АД (н.), на основание чл. 66, ал. 1 и сл. от ЗБН, Р. Г.Н., поискала от
синдика на банката, да бъде включена в списъка на приетите вземания на банката,
с вземанията си, предмет на прекратения договор за цесия.
С възражение с вх. № 3EH66-163 от
01.09.2015 г., на основание чл. 66, ал. 1 и сл. от ЗБН, И. Т.Х., поискала от синдика на банката, да бъде
включена в списъка на приетите вземания на банката, с вземанията си, предмет на
договор за цесия, с оглед обстоятелството, че договорът за цесия бил прекратен,
при условията на чл. чл. 13 от Раздел 5 от същия.
С възражение с вх. № ЗБН66-479 от
07.09.2015 г. по описа на „КТБ“ АД (н.), на основание чл. 66, ал. 1 и сл. от
ЗБН, П. Л. Ф., поискал от синдика на банката, да бъде включен в списъка на
приетите вземания на банката, с вземанията си, предмет на прекратен, съгласно
Споразумение от 03.09.2015 г., сключено с „Перфект“ ООД, договор за цесия, с
оглед обстоятелството, че договорът за цесия е прекратен. Във връзка с
депозирано по реда на чл. 66, ал. 6 от ЗБН възражение с вх. № 1094/18.02.2016
г. по описа на КТБ АД (н.) срещу решение с № 66-479/18.01.2016 г. на синдика,
било постановено решение № 1694/04.10.2016 г. по т.д. № 3721/2016 г. по описа
на СГС, VI-18 състав на СГС, потвърдено с решение № 2492/30.11.2017 г. по
възз.т.д. № 5994/2016 г. по описа на САС, 5 състав, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 281 от 31.05.2018 г. по т.д. № 776/2018 г. по описа
на ВКС, първо отделение на ТК, с което съдът уважил възражение вх. №
1094/18.02.2016 г. и признал за установено, че вземанията на П. Л. Ф., за
сумите в размер на левовата равностойност на 474 430,90 евро, както и 165
726,25 лева, предмет на сключения с „Перфект" ООД договор за цесия, следва
да бъдат включени при условията на чл. 68, ал. 3 от ЗБН в списъка на приетите
вземания, с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН.
Според ищеца, действието на Решение №
646/05.04.2019 г., постановено по т.д. № 1583/2017 г. по описа на СГС, TO, в
частта, с която съдът е обявил недействителността на извършеното прихващане с №
1228/09.05.2015 г. по описа на КТБ АД (н.), следва да бъде зачетено и в
настоящото производство.
Посочва, че цедентът П. Л. Ф., е включен
в списъка на приетите вземания, със сумите предмет на сключения с
„Перфект" ООД договор за цесия, от момента на влизане в законна сила на решение
№ 1694/04.10.2016 г. по т.д. № 3721/2016 г. по описа на СГС, поради което
евентуалното зачитане на погасителния ефект на изявление за прихващане с вх. №
13032/22.12.2014 г. и намаляване дълга на цесионера „Перфект" ООД по
договора за кредит би било незаконосъобразно.
Отделно, по повод на прихващанията
намира, че същите не са годни да породят действие и по тази причина
погасителният им ефект не е зачетен от банката, доколкото видно от съдържанието
на самите изявления за прихващане е налице невъзможност за достатъчна
индивидуализация на пасивното вземане и същото не може да бъде идентифицирано
по основание и размер. Това становище било възприето от Софийски апелативен
съд, който се произнесъл и има
възможността да разглежда искове с правно основание по чл. 59, ал. 5 от Закона
за банковата несъстоятелност, по отношение на процесните прихващания и е
обективирано в решение № 10066 от 17.06.2022 г. по в.т.д. № 16/2019 г. по описа
на V-ти състав на Софийски апелативен съд. Съдът приел, че доколкото е налице
недействителност на прихващанията на това основание, то изобщо не следва да
бъде разглеждан въпросът за относителната недействителност по реда на Закона за
банковата несъстоятелност.
Намира, че с оглед наложената от
Управителния съвет на БНБ забрана на „Корпоративна търговска банка“ АД да
извършва банкова дейност по силата на Решение № 73 от 20.06.2014 г. представлява
своеобразен мораториум върху задълженията на банката, наложен по силата на
закона, като по този начин се спира изискуемостта на влоговете, което означава,
че активното вземане не е изискуемо. Нямало как в периода след поставяне на
банката под особен надзор и още по-малко след отнемане на лицензията и́ за
извършване на банкова дейност на 06.11.2014 г., след който момент са депозирани
изявленията за прихващане да бъде изпълнен фактическият състав на чл. 103 от
ЗЗД. Също така намира, че самите договори за цесии са нищожни, с оглед
обстоятелството, че същите имали характер на платежна операция, която била
забранена още с постановяване на Решение № 73 от 20.06.2014 г. и извършването
на подобни действия в тези условия нарушавало забраната на чл.119, ал.4 и ал.5 от
Закона за кредитните институции и били нищожни на основание чл.116 от отменения
ЗКИ, действащ към онзи момент.
Счита, че включването на договори за
цесия и извършването на прихващания в условията на поставените от надзорния
орган БНБ мерки - забрана за осъществяване на банкова дейност, респективно
отнемане на лиценза, води и до нарушаване на предвидения ред за удовлетворяване
на кредиторите на банката, на основание чл.94, ал.1 от Закона за банковата
несъстоятелност. Счита, че във връзка с дадените задължителни разрешения от
касационната инстанция, обективирани в Тълкувателно решение № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, с което се приема, че съдът следва да обследва нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, въведените възражения и основания за нищожност следва да бъдат
приети за разглеждане в настоящото производство.
В открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца моли за уважаване на исковите
претенции изцяло и за оставяне без уважение възраженията за погасяване на
задължението посредством извършени извънсъдебни прихващания поради нищожност на
същите. Акцентира върху обстоятелството, че едно от лицата цеденти П. Л. Ф. е
включено в списъка на приетите вземания на банката със сумите – предмет на
сключения договор за цесия между него и ответното дружество, с оглед на което
намаляване на дълга на „Перфект“ ООД с тези суми би било незаконосъобразно.
Процесуалният
представител на ответника пледира за отхвърляне на иска в частта, в която е
възразил за настъпил погасителен ефект, поради сторени извънсъдебно
прихващания, както и поради служебно усвояване от сметката на ответника суми,
както и на иска за законна лихва съобразно намаления размер на главницата.
Алтернативно – поради кредиторова забава, вкл. след обявяване в несъстоятелност
на банката.
Синдикът на
ответното дружество моли за частично уважаване на исковете като се вземат предвид
извършените прихващания.
В писмена защита ищецът поддържа предявените
искове и моли за тяхното уважаване по съображенията изложени в хода на делото.
Акцентира върху доводите, че процесните прихващания не породили действие поради
липса на достатъчна индивидуализация на пасивното вземане по основание и
размер, както и че погасяване чрез прихващане след дата на отнемане на лиценза
за извършване на банкова дейност на банката е недопустимо тъй като нарушава
предвидената в закона поредност на удовлетворяване на вземанията на
кредиторите.
В писмена защита ответникът се придържа към
направените възражения и изложените доводи настоявайки, че „Перфект” ООД
частично е погасило задължението си по процесния договор за банков кредит по
силата на изявления за прихващане, адресирани до и приети от “КТБ” АД, като
общият размер на погасените задължения по процесния договор за банков кредит е
1 777 395 лева. Счита за неоснователно възражението, че цедентът П. Ф. бил
включен в списъка с приети вземания на КТБ като посочва, че не е участвал в
производството по т.д. № 3721/2016 год. на СГС и не е обвързан от постановеното
по делото решение.
По допустимостта на исковете.
Съдът намира предявените искове за допустими. Подробно по въпросите за
допустимостта на предявените искове съдът се е произнесъл с определения №№ 260144/16.04.2024
г. и 260189/28.05.2024 г. Видно
от съдържанието на исковата молба сумата от 58 016,15 щ.д., представляваща
просрочени лихви върху редовна главница, се претендира така както е присъдена с
издадената в производството по ч.гр.д. № 7907/2015 г. по описа на ВРС заповед
за изпълнение № 4124/06.07.2015 г. за периода от 29.12.2014 г. до 25.03.2015
г., а не до 25.03.2014 г., което е техническа грешка.
По съществото на спора.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК приема от фактическа и правна страна следното:
Ответникът не оспорва, а и от приетите по делото писмени
доказателства и заключение на вещо лице, неоспорено от страните, което съдът
изцяло кредитира като ясно, обосновано и изчерпателно, се установява, че „Корпоративна
търговска банка" АД е предоставила банков кредит – кредитна линия на
„Перфект" ООД в размер на 1 400 000 щатски долара по силата на сключен
между страните договор за банков кредит от 30.06.2010г. Към договора страните
са подписали общо 13 Анекса, с които се изменят договорени клаузи, в т.ч.
крайната падежна дата и максималния кредитен лимит. Съгласно уговореното
кредитополучателят има право да усвоява кредита на части до максималния размер
в определения срок и в размерите на определения лимит по всеки от анексите. С
анекс 13/24.02.2014 е разрешен максимален размер до 1 800 000.00 USD като
главницата към датата на анекса е 1 770 025,93 щ. долара. След тази дата няма
допълнително усвояване на заемни средства. Погасена е сума в размер на
3 798,84 щ. долара и е останал дължим остатък за главница 1766227,09 щ.
долара, какъвто е размерът на исковата претенция. Крайният срок за погасяване на
главницата по договора е настъпил на 23.05.2015 г. съгласно уговореното в пар.
2 от Анекс № 13 от 24.02.2014 г.
Видно от
заключението на вещото лице (т. 2 и 3) като се вземе предвид общия размер на
платените суми, послужили за погасяване на главница, договорни лихви върху
редовна главница, просрочени договорни лихви, лихви върху просрочени главници,
неустойки и разноски, размерът на непогасената главница е 1 766 227,09 щ.
долара. Неплатените договорни лихви за периода 29.12.2014 до 25.03.2015 г. е
58 016,15 щ.д. Непогасените текущи лихви върху редовна главница за периода
от 25.03.2015г. до 22.04.2015г. се изчисляват в размер на 13 246.70 щ.д.
(исковата претенция е за 9 662,55 щ.д.). Размерът на просрочените лихви върху
редовна главница по договора за банков кредит от 30.06.2010 г. за периода от
22.04.2015г. до 25.05.2015 г. е 10 657,29 щ.д. (т.9). Размерът
на просрочените лихви върху просрочената главница за периода от 27.04.2015 г.
до 27.07.2015 г. е 45 409,57 щ.д. (т. 10). Размерът на дължимата неустойка
върху просрочените лихви за периода от 22.04.2015 г. до 29.08.2017 г. е 13 699,18
щ.д. (исковата претенция е за 13 350,15 щ.д.).
Така
изчислените от експертизата задължения на ответника са равни на или в по-голям
размер от присъдените суми съгласно издадените заповеди за незабавно
изпълнение.
По направените от ответника
възражения:
На първо
място следва да се разгледа възражението за погасяване на част от задължението на
„Перфект" ООД в размер на 615 810,55 лева (около 436 300 щ.д.) посредством
служебно усвояване на посочената сума от сметката на ответника, водена при
банката. Установено е от представените платежни документи и експертното
заключение, че на 28.10.2010 г. от доларовата разплащателна сметка на ответното
дружество „Перфект" ООД срещу сумата 436 900 долари са закупени 615 810.55
лева при курс купува за долар 1.4095. Сумата 436 900 долара е усвоена сума по
кредитната линия, съгласно искане от „Перфект“ ООД. Съгласно дадено на
28.10.2010 г. от „Перфект" ООД към „КТБ“ АД преводно нареждане сумата в
размер на 615 810,55 лева е преведена в полза на „Проджект Къмпани
Дивелопмънт“ АД с посочено от наредителя основание договор за заем. В съдебно
заседание вещото лице е категорично, че сумата от 436 900 долара (615 810,55
лева) е усвоена от кредитната линия и е прехвърлена по разплащателната сметка
на кредитополучателя като по този начин е формиран дълг към „Корпоративна
търговска банка“ АД. Следователно възражението е неоснователно. Не се
установява с посочената сума банката служебно да е дебитирала разплащателната
сметка на ответното дружество. Напротив, установи се усвояване на сумата от
кредитополучателя в рамките на предоставената му кредитна линия и разпореждане
със същата от кредитополучателя към трето лице.
На
следващо място, ответникът е направил възражение за погасяване на задължения на
„Перфект" ООД по договора за банков кредит в общ размер на 1 151 811 щ.д.
по силата на извършени с три изявления от 22.12.2014 г. и едно изявление от
09.03.2015 г. прихващания с насрещни вземания на ответника към ищеца, придобити
по силата на четири договора за цесия, сключени на 27.10.2014 г. с различни
кредитори на банката, по силата на които последните в качеството си на цеденти,
са прехвърлили на настоящия ответник в качеството му на цесионер, вземания в
посочения по-горе общ размер, по които длъжник е бил настоящият ищец.
Видно от
представеното по делото Решение № 646 от 05.04.2019 г. по т.д. № 1583/2017 г.
по описа на VI-XVII на Софийски градски съд, влязло в законна сила, прихващане
с № 1228 от 09.05.2015 г. по описа на „Корпоративна търговска банка“ АД е
обявено за недействително. В проведеното на 15.11.2024 г. открито съдебно
заседание по настоящото дело процесуалният представител на ответника изрично
заявява, че оттегля възражението за погасяващия ефект на изявление за
прихващане с номер 1228 от 09.03.2015 г. При тези обстоятелства възражението за
погасяване на вземането на „Корпоративна търговска банка“ АД към ответника
„Перфект" ООД по Договор за банков кредит от 30.06.2010 г. и анексите към
него със сумата 37 750 щатски долара, представляваща вземане по договор за
безсрочен депозит от 24.09.2013 г. с титуляр И. Т.Х., прехвърлено в полза на
„Перфект" ООД с договор за цесия от 05.03.2015 г., поради извършено с
изявление от 09.03.2015 г. на „Перфект" ООД извънсъдебно прихващане е
неоснователно.
По
отношение на трите изявления за прихващане от 22.12.2014 г. съдът намира
следното:
Съгласно
чл. 103, ал. 1 ЗЗД прихващането е едностранна сделка, с която се упражнява
преобразуващо субективно право като условие за възникването му е съществуване
на насрещни изискуеми и ликвидни вземания.
От
представените договори за цесия се установява, че ответното дружество е
придобило следните вземания :
На
27.10.2014г. П. Л. Ф. е прехвърлил на „Перфект" ООД следните свои вземания
към „КТБ" АД (н), а именно: - вземане в размер на 553 159 евро, което
произтича от сключен между цедента и банката Договор за преференциален
безсрочен депозит № 41360 от 17.03.2009 г., за който е открита депозитна сметка
с IBAN ***; - вземане в размер на 47 659 щ.д., което произтича от сключен между
това лице и банката Договор за преференциален безсрочен депозит № 41756 от
01.04.2009 г. ,за който е открита депозитна сметка с IBAN *** - вземане в
размер на 23 752 лв., което произтича от анекс № 74304 от 03.11.2011 г.
към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова
сметка *** „Плюс" от 09.06.2010 г., за който в банката е открита депозитна
сметка с IBAN ***.
На същата
дата е сключен и договор за цесия между Р. Г.Н.и ответното дружество, с който
„Перфект" ООД е придобило вземане на това лице към „КТБ“ АД (н) в размер
на 51 937 лв., което произтича от сключен Анекс № 122460 от 25.10.2013 г.
към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова
сметка *** „Плюс" от 30.08.2012г.,за който в Банката и открита депозитна
сметка С IBAN ***.
На
27.10.2014г. е сключен и договор за цесия между М. Н. Б. и „Перфект" ООД,
с който дружеството е придобило вземане в размер на 545 474 лева, което
произтича от Рамков договор за платежни услуги за потребители за отриване на
банкова сметка *** „Плюс" от 15.07.2013г., за който в банката е открита
депозитна сметка с IBAN ***.
В
резултат от извършените цесии към 22.12.2014 г. „Перфект" ООД е бил
титуляр на вземания към „КТБ“ АД за получаване на парични суми по описаните
договори за паричен влог, сключени между трети за настоящия спор страни и
банката. От представените по делото анекси към рамков договор за платежни
услуги за потребители, се доказва, че между „КТБ" АД, от една страна и П. Л.
Ф., Р. Г.Н.и М. Н. Б., от друга като влогодатели, са сключени договори за
банков влог, по силата на които за банката е възникнало задължение да върне на
посочените физически лица при поискване предадените й за съхранение от тях
парични средства, както и да им заплати уговорената лихва.
С
уведомления с вх.№ 13033/22.12.2014 г., № 13029/22.12.2014 г. и №
13031/22.12.2014 г. цедентите са уведомили банката за извършените прехвърляния
на своите вземания. На основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД от момента на получаване на
уведомленията прехвърлянията са породили действие спрямо банката и считано от
посочените дати на получаване на съобщенията „КТБ" АД /н/ дължи изпълнение
на задълженията по договорите за влог на новия кредитор, който е ответното
дружество. Не се спори, че размерът на придобитите от „Перфект" ООД
вземания по договорите за влог възлизат на сумите, посочени в уведомленията по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По делото
не се спори, че между „Корпоративна търговска банка" АД, от една страна, и
„Перфект" ООД, от друга, валидно са възникнали облигационни отношения по
сключен договор за банков кредит от 30.06.2010 г. като кредитополучателят
„Перфект" ООД е поел задължение да върне на банката предоставената му в
заем парична сума в размер на 2 665 000 щ.д. на вноски, дължими до 23.05.2015
г. От заключението на приетата по делото ССЕ се установява, че „Перфект"
ООД е извършило усвояване на опуснатите му от банката парични средства на
различни дати като от момента на усвояване на всяка една парична сума за
ответника е възникнало задължението да я върне на „КТБ" АД /н/. Към
22.12.2014 г. ответникът „Перфект" ООД е имал непогасени задължения към
„КТБ" АД /н/ по договора за кредит, следователно страните са притежавали
еднородни насрещни вземания.
Относно
погасителния ефект на процесните извънсъдебни изявления за прихващане, настоящият
съдебен състав споделя приетото с влязлото в сила Решение № 1463/10.07.2018 г.
по т.д. № 4978/2015 г. по описа на СГС, потвърдено с решение № 10066/17.06.2022
г. по в.т.д. № 16/2019г. на Апелативен съд - София, недопуснато до касация с
определение № 1357/19.12.2023 г. по т. д. N 38/2023г. по описа на ВКС, ТК, постановено
по иск на синдика на КТБ (н) за обявяването им за недействителни на осн. чл.
59, ал. 5 от ЗБН. За да породи предвидения в закона ефект – погасяване на
насрещните вземания до размера на по-малкото, изявлението трябва да съдържа
белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и
размер. Извършено извън процеса, т.нар. в практиката и доктрината
"извънсъдебно прихващане", изявлението е безусловно. В случая липсва във
всяко едно от изявленията индивидуализация на пасивното вземане – налице е
невъзможност за идентифициране на обхванатите от изявлението самостоятелни от
правна гледна точка вземания съответно за главница и лихви по редовна главница.
Невъзможността за еднозначно идентифициране на пасивното вземане при очертаните
в изявлението за прихващане съществени негови елементи – правоотношението, от
което произлиза, обстоятелствата, от които произтича (съответно главница,
възнаградителна лихва или друго вземане) и неговия размер, определя изявлението
като негодно да породи целения ефект. Невъзможността да бъде индивидуализирано
по основание и размер пасивното вземане е пречка изявленията да породят
придаденото им погасително действие. Както е посочено и в определение №
1357/19.12.2023 г. на ВКС в крайна сметка се касае за приета и от въззивния съд
липса по същество на волеизявления за прихващане предвид неиндивидуализиране на
пасивните вземания.
Съгласно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/2020 ОСГК на ВКС, когато
ответникът се позовава на погасителния ефект на изявление за прихващане,
извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е осъществил, той
следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно прихващане.
Съдебното възражение за прихващане е защитно средство, с което ответникът
извършва изявлението за прихващане в процеса по предявения иск.
В
отговора на исковата молба ответникът се е позовал на извършените на 22.12.2014
г., поради което съдът приема, че съдебните изявления за прихващане са извършени
с отговора на исковата молба. С така направените възражения ответникът внася
допълнителен предмет на делото, а именно установяване на неговото (активното)
вземане по основание и размер. Същото следва да е валидно възникнало на
твърдяното основание, да съществува в патримониума на ответника към момента на
отправяне на изявлението и да е изискуемо.
Съгласно
общото правило на чл. 59, ал. 1, изр. 1-во от ЗБН кредитор може да извърши
прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и
са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо.
Така
очертания фактически състав изисква на първо място лицето, отправящо
изявлението, да установи качеството си на кредитор.
В
настоящото производство ответникът се легитимира като титуляр на активните
вземания с представените като доказателства по делото договори за цесия от
27.10.2014 г. сключени с цедентите П. Л. Ф., Р. Г.Н.и М. Н. Б.. Видно от
договорите за цесия, същите съдържат модалитет – прекратително условие,
обективирано в клаузата на чл. 13 на всеки от тях. Според същата, в случай че
до 01.06.2015 г. „КТБ“ АД не отрази в счетоводството си прихващането на
задълженията на цесионера („Перфект“ ООД) към банката с придобитото от него по
договора за цесия вземане или прихващането бъде обявено за недействително, то
договорът се счита прекратен. Уговорено е още, че в този случай цедентът
придобива правата по договорите си с „КТБ" АД, по които е прехвърлил
вземанията си.
Съдът
намира цитираната клауза за валидна и обвързваща страните. Действителната им
воля е била за прехвърлянето на вземанията да се получи конклудентно съгласие
от длъжника („КТБ“ АД) в определен срок, което не противоречи на закона (арг.
от чл. 103, ал. 3 ЗЗД). Така действието на договорите за цесия е поставено в
зависимост от бъдещо несигурно събитие включващо отправяне на изявление за
прихващане от цесионера до длъжника по прехвърлените вземания „КТБ“ АД и
отразяване на извършеното прихващане в счетоводните книги на банката, т.е.
отразяване погасяването на насрещното задължение на „Перфект“ ООД към „КТБ“ АД.
Същият модалитет е уговорен и във връзка с плащане на цената по договорите за
цесия – във всеки от договорите е включена клауза (чл. 2, съотв. ал. 3, 5 или 6),
според която договорените суми (цената) ще бъдат заплатени от цесионера на
цедента след като „КТБ“ АД отрази в счетоводството си прихващането на
задължението на „Перфект“ ООД, произтичащо от договор за банков кредит от
30.06.2010 г. и анексите към него със закупеното вземане, предмет на договора
за цесия и погаси кредита на „Перфект“ ООД до размера на закупеното вземане.
Установено
е, че до 01.06.2015 г. „КТБ“ АД не е отразила в счетоводството си
прихващанията, които са предмет на изявленията от 22.12.2014 г., респ.
погасяване чрез прихващане на задължението на „Перфект“ ООД, произтичащо от
договор за банков кредит от 30.06.2010 г. до размер на прехвърлените вземания. В
съдебно заседание на 15.11.5024 г. вещото лице пояснява, че счетоводно вземанията
на цедентите са прехвърлени от депозитните им сметки в други, неплатежни
сметки, които са блокирани. Няма данни като титуляр на вземанията в
счетоводните регистри на банката да е посочено „Перфект“ ООД.
От
изложеното следва, че към датата на предявяване с отговора на исковата молба на
съдебното възражение за прихващане, т.е. към 02.10.2015 г., ответникът, поради
настъпилото преди това прекратително условие по всеки от договорите за цесия, не
е материалноправно легитимиран като носител на активното вземане. Съгласно чл.
25, ал. 2 от ЗЗД сбъдването на условието има обратно действие. Следователно, с
изтичането на срока, в който е следвало да се осчетоводи от „КТБ“ АД
прихващането, извършено с изявленията от 22.12.2014 г., и липсата на такова
осчетоводяване, договорите за цесия са прекратени с обратна сила, с което
настоящият ответник „Перфект“ ООД е изгубил качеството си на кредитор по всяко
едно от прехвърлените му вземания. При това положение направените в хода на
процеса изявления за прихващане следва да се оставят без уважение като
неоснователни.
Възражението
на ответника, че с претенцията за неустойка в размер 13 350,15 щатски долара се
нарушава забрана за начисляване на лихва върху лихва (анатоцизъм) е
неоснователна. Съгласно т. 13 от сключения между страните Договор
за банков кредит от 30.06.2010 г. начислените, но неплатени в срок
лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай, кредитополучателят
дължи на банката неустойка в размер на 10 % (десет процента) годишно върху
начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване. Съгласно чл.
294, ал. 2 от ТЗ между търговци лихва върху лихва се дължи само ако е
уговорена. Страните по договора са търговци и между тях изрично е уговорено неплатени
в срок лихви да се олихвяват с мораторна неустойка в размер на 10 % годишно.
Клаузата не противоречи на императивна правна норма и е валидна.
С оглед
на гореизложеното съдът намира предявените искове за установени по основание и
размер и същите следва да бъдат изцяло уважени.
Отговорност за разноски.
С оглед изхода от спора ищецът има право на сторените съдебно-деловодни
разноски. Съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 141) и представените
по делото доказателства, ищецът е направил разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер на 1 800,00 лева.
Ответникът следва да заплати и сторените в заповедното производство по
ч.гр.д. 12767/2017 г. съдебно-деловодни разноски в размер на 300,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Перфект“
ООД – в несъстоятелност, ЕИК 103232453, гр. Варна, п.к. 9000, ул. „Явор“ 26, ДЪЛЖИ на „Корпоративна
Търговска Банка“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 831184677, гр. София, ул. "Дебър" №
17, следните суми на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 и чл.637, ал.3, т.2 от ТЗ и чл.92, ал.1 от ЗЗД: (1) по заповед за незабавно изпълнение №
4124/06.07.2015 г. по ч.гр.д. № 7907/2015 г. по описа на Районен съд – гр.
Варна: - 1 766 227,09 щ.д., представляваща главница по Договор за банков кредит
от 30.06.2010 г.; 58 016,15 щ.д., представляваща просрочени лихви върху редовна
главница за периода от 29.12.2014 г. до 25.03.2015 г.; - 9 662,55 щ.д. (девет
хиляди шестстотин шестдесет и два щатски долара, петдесет и пет цента),
представляваща текущи лихви върху редовна главница за периода от 25.03.2015 г.
до 22.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2015
г. до окончателното изплащане на вземането; (2) по заповед за незабавно
изпълнение № 7156/01.09.2017г. по ч.гр. дело №12767/2017г. по описа на Районен
съд – гр. Варна: - 10 657,29 щ.д. (десет хиляди шестстотин петдесет и седем
щатски долара, двадесет и девет цента), представляващи просрочени лихви върху
редовна главница за периода от 22.04.2015 г. до 25.05.2015 г., дължими съгласно
т. 10 от Договор за банков кредит от 30.06.2010 г.; - 45 409,57 щ.д.
(четиридесет и пет хиляди четиристотин и девет щатски долара, петдесет и седем
цента), представляваща просрочени лихви върху просрочена главница за периода от
27.04.2015 г. до 27.07.2015 г., дължими съгласно т.12 от Договора за банков
кредит от 30.06.2010 г.; - 13 350,15 щ.д. (тринадесет хиляди триста и петдесет
щатски долара, петнадесет цента), представляваща неустойка върху просрочена
лихва за периода от 22.04.2015 г. до 29.08.2017 г., дължима съгласно т.13 от
Договора за банков кредит от 30.06.2010 г.
ОСЪЖДА
„Перфект“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК 103232453, гр. Варна, п.к. 9000, ул.
„Явор“ 26, да заплати на „Корпоративна
Търговска Банка“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 831184677, гр. София, ул.
"Дебър" № 17, сумата 1 800,00
лева, представляваща сторени
пред Варненски окръжен съд съдебно-деловодни разноски и сумата 300,00 лева, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. 12767/2017 г. по описа на PC – Варна съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е
постановено при участието на синдика на ответника „Перфект" ООД (н.) Г.С.,
с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна
_______________________