Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………../……………….05.2026 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети март през
две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА
И., сложи за разглеждане в. гр. дело № 1837
по описа на съда за 2019 година, докладвано
от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на С.Д.С. ***,
подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 164/17.06.2019 год.,
постановено по гр. дело № 1104/2016 год. по описа на РС-П., с което са
отхвърлени, предявени от въззивника срещу П.Д.Л. и В.Т.Л. (съпрузи) искове за делба на следните недвижими
имоти, находящи се в с. Н.Р., общ. В., обл. Варна:
1) УПИ ****, кв. 3 по ПУП (ЗРП) от 1969 год. на с. Н.Р., общ. В., Варненска област, с
площ от 1050 кв. м.; при граници: изток-улица; юг – улица; запад – имот с пл. №
*** и от север – УПИ ****, ведно с изграден
навес (стопанска постройка);
2) УПИ ****, кв. 3 по ПУП (ЗРП) от 1969 год. на с. Н.Р., общ. В., Варненска област, с
площ от 800 кв. м., при граници: изток-улица; юг –УПИ ****; запад – имот с пл. **** и север – ****, **,
ведно с жилищна
сграда (КЪЩА) със застроена площ от 43 кв. м., построена на
границата между УПИ ****, кв. 3
и УПИ ****, кв. 3 по ЗРП на селото от 1969 год., съгласно скица №
329/21.12.2016г. издадена от Община В.;
3) реална
част от имот с пл. № 75, кв.
3 по
КП на селото, с площ от 390 кв. м., включена
в УПИ (парцел) ****, ***,
кв. 3 по ЗРП от 1969 год., при граници: изток – улица; юг – УПИ ****, кв. 3 и запад – реална част от имот с
пл. № 74, кв. 3, включена в УПИ (парцел) ****, 75, кв. 3 по ЗРП от 1969 год., съгласно скица № 329/21.12.2016г. издадена от Община В..
В жалбата са наведени оплаквания, че решението
е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния
закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, в резултат на което
решението е и необосновано. Отправено е искане за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което да се допусне делба между страните на заявените
за делба имоти при установените в закона квоти.
В писмен отговор, подаден
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, насрещните страни
– съпрузите П. и В. Л., оспорват жалбата, считат, че е неоснователна, а обжлваното решение
– правилно и настояват да бъде потвърдено. Излагат съображения.
В
съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата
си, настоява да бъде уважена, претендира присъждане на разноски.
В
съдебно заседание ответниците по жалбата – съделителите П. и В. Л., чрез процесуален предсатвител, оспорват
жалбата, считат решението за правилно и настояват да бъде потвърдено, ведно с
присъждане на разноски.
Съдът
съборази следното:
Производството
е за делба във фазата по допускането.
В
исковата си молба и последвалите я уточняващи молби ищецът С.Д.С. е навел
следните твърдения:
С
ответницата П.Д.Л. са наследници по закон на родителите си Е.И.А.с ЕГН
**********, починала на ******г. и Д. С. А.в с ЕГН **********, починал на ****г.
Приживе родителите им са били собственици на следните недвижими имоти, находящи
се в с. Н.Р., Община В., област Варна: 1) УПИ ****, кв. 3 по ПУП (ЗРП) от 1969 год. на с. Н.Р., общ. В.,
Варненска област, с площ от 1050 кв. м.; при граници: изток-улица; юг – улица;
запад – имот с пл. **** и от север – УПИ ****, ведно с изграден навес (стопанска поспройка); 2) УПИ ****, кв. 3 по ПУП (ЗРП) от 1969 год. на с. Н.Р., общ. В.,
Варненска област, с площ от 800 кв. м., при граници: изток-улица; юг –УПИ ****; запад – имот с пл. **** и север – ****, 75; 3) жилищна сграда (къща) със
застроена площ от 43 кв. м., построена на границата между УПИ ****, кв. 3 и УПИ ****, кв. 3 по ЗРП на селото
от 1969 год. и 4) реална част от имот с пл. № 75, кв. 3, с площ от 390 кв. м., включена в УПИ (парцел) ****, 75, кв.
3 по ЗРП от 1969 год., при граници на реалната част: изток – улица; юг –
УПИ ****, кв. 3 и запад – реална част от имот с
пл. № 74, кв. 3, включена в УПИ (парцел) ****, 75, кв. 3 по ЗРП от 1969 год. След смъртта на родителите им ищецът С.Д.
и ответницата П.Д. се легитимират като съсобственици при равни квоти на
гореописаните имоти.
Предвид
невъзможността доброволно да уредят отношенията си относно гореописаните
съсобствени имоти се настоява допускането им до делба при установените в закона
квоти.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК, ответницата П.Д.Л. оспорва
исковете за делба. Сочи, че съсобственост между страните по отношение на
заявените за делба имоти липсва. Твърди, че с договор за продажба, скл. с нот.
акт ****/**** год. на нотариус № *** с район на действие района на РС-П.
наследодателят Д. С. А.в й е продал процесните имоти, при което и към момента
на смъртта му имотите не са били в неговия пратримониум.
В
писмено становище, депозирано в срока по чл. 342 от ГПК (преди провеждане на
първото по делото открито съдебно заседание) ищецът С.Д. под формата на
преюдициални спрямо исковете за делба възражения е оспорил валидността на
договора за продажба с доводи, че договорът е недействителен и не е породил
присъщия му вещен ефект. Навежда, че според съдържанието на договора прехвърлителната
сдЕ. е извършена чрез пълномощник, но упълномощителната
сдЕ., използвана за сключването на договора за продажба, страда от пороци. Твърди
се, че към датата на извършване на упълномощителната сдЕ. (**** год.)
упълномощителят Д. А.в е бил във влошено физическо здраве, в пълна
безпомощност, напълно сляп, поради което и е бил в невъзможност да преценява
адекватно постъпките си и да формира осъзната воля за извършване на правни
действия, свързани с разпореждане със собствените му имоти, няколко дни преди
смъртта си. Твърди се още, че предвид влошеното здравословно състояние на
упълномощителя, както и поради обстоятелството, че към датата на извършване на
упълномощителната сдЕ. е бил сляп и не е имал възможност да прочете
съдържанието на пълномощното, той е бил въведен в заблуждение от лицето, на
което се доверява, да подпише документа (респ. да извърши упълномощителната сдЕ.),
въз основа на който ответницата П.Д. е договаряла сама със себе си и е
прехвърлила на себе си недвижимите имоти с единствената цел да ощети останалите
наследници чрез заобикаляне на защитата, предвидена за наследниците със
запазена част.
Поради изложеното ищецът С.Д. счита,
че упълномощителната сдЕ. е недействителна (унищожаема), от което пък следва,
че договорът за продажба от **** год. е сключен от пълномощник без
представителна власт, същият е недействителен и не е породил правен ефект (чл.
42, ал. 2 ЗЗД).
Твръди се също, че пазарната цена на прехвърлените с
договора за продажба имоти била по – висока от посочената в нотариалния акт продажна
цена, т. е., договорът е сключен във вреда на продавача (на представлявания) при
накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, поради
което е и недействителен.
Твърди се на следващо място, че наследодателят Д. А.в
се е разпоредил с права, които не е притежавал, тъй като идеална част от
собствеността върху заявените за делба имоти са собственост на ищеца по
наследяване от майка му – Е. И. А.ва, починала през 2004 год., доколкото
имотите са били придобити от родителите на съделителите С.Д. и П.Д. – Е. А.ва и
Д. А.в през време на брака им в режим на СИО.
В евентуалност се твърди, че договорът за проджаба от ****
год. е симулативен и прикрива действителен договор за дарение, тъй като цена на
имотите не е била уговаряна, нито такава реално е била заплатена. С прикрития
договор за дарение е накърнена запазената част на ищеца С.Д. от наследството на
баща му. Настоява се за разкриване на симулацията, за намаляване на дарението
до размера, необходим за попълване на накърнената му с горния договор за
дарение запазена част от наследството на баща му Д. А.в и за допускане до делба
на имотите при квоти, съобразени с възстановената му запазена част и с правата
в съсобствеността върху тях, които ищецът има по наследяване от майка си.
Ответницата П.Д. оспорва наведените от ищеца
твърдения. Излага, че упълномощителната сдЕ. не страда от твърдените от ищеца
пороци, същата е валидна, съответно и договорът за продажба от **** год. не е
недействителен в хипотезата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че наследодателят
(упълномощител) Д. А.в е бил наясно и в пълно съзнание относно извършената от
него упълномощителна сдЕ. и последиците й. Твърди също, че давностният срок по
чл. 32, ал. 2 от ЗЗД е изтекъл, поради което и чрез възражение не може да се
иска унищожаване на покупко-продажбата, тъй като производството не е по иск за
изпъление по този договор. Твърди още, че няма накърняване на добрите нрави в
разпоредителната сдЕ., защото в пълномощното не била посочена продажна цена на
имота/имотите. Оспорва и твърденията на ищеца, че имотите са били придобити в
режим на СИО от родителите им. Твърди, че част от имотите са придобити от баща
им Д. А.в въз основа на договор за дарение, а друга част – по давност, като давността
е изтекла още по време на осъществяваното от бащата на Д. А.в давностно владение,
т. е., другата част от имотите (извън дарените) са придобити от Д. А.в въз
основа на наследствено правоприемство от неговия баща. Счита, че по приращение
е собственик и на постройките в имотите, предвид нормата на чл. 92 от ЗС. Оспорва
и възражението за относителна симулация – че продажбата е симулативна и
прикривала договор за дарение.
В условията на евентуалност, в случай, че бъде счетено
за основателно възражението на ищеца, че продажбата е симулативна и прикрива действителен
договор за дарение, съделитЕ.та П.Д. твърди, че е собственик на имотите въз
основа на договор за дарение, поради което и съсобственост между нея и ищеца
липсва. Оспорва и заявената чрез възражение в делбата претенция на С.Д. по чл.
30 от ЗН. Твърди, че в случай, че се приеме, че договорът за продажба е
симулативен и прикрива действителен договор за дарение, то имуществото,
останало в наследство след смъртта на наследодателя Д. А.в, а именно: недвижим
имот (апартамент), находящ се в гр. Варна, ул. Н.Б.№ 7, ведно с 90 кв. м. ид.
части от дворното място, в което е построен апартамента; две ниви, находящи се
в землището на с. Н.Р., общ. В., съответно – с площ от 6, 066 дка и от 7, 509
дка, както и лозе, находящо се също в землището на с. Н.Р., общ. В., с площ от
752 кв. м. – е достатъчно за попълване на запазената част на ищеца С.Д. от
наследството на баща му Д. А.в, починал на **** год., поради което и няма основание
за отмяна на дарението, тъй като запазената му част не е накърнена.
Въз основа на изложеното съделитЕ.та П.Д. счита
исковете за делба за неоснователни и настоява за отхвърлянето им.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК
ответникът В.Л. (съпруг на ответницата П.Д.Л.), конституиран в делбата
с протоколно определение от 17.10.2018 год.,
оспорва изцяло
предявената искова молба. Твърди, че имотът, описан в НА ****, т. III, peг. № ****,
дело ****7/****г. по описа на З.А., нотариус с per. № *** на НК, предвид възмездния характер
на прехвърлителната сдЕ. бил придобит в режим на СИО, при равни квоти между
двамата ответници. Присъединява се изцяло към изложените от съпругата му
твърдения и възражения в подадения от нея отговор на исковата молба относно
действителността на процесната покупко-продажба и представените от нея
становища и доказателства. Оспорва ищецът да притежава съсобственост в
заявените за делба имоти.
В условията на евентуалност, в случай, че
се приеме, че ищецът притежава идеални
части от имота и/или ако горепосочената прехвърлителна сдЕ. бъде призната за
нищожна или унищожаема, В.Л. прави възражение за придобивна давност от него и
съпругата му при равни квоти на притежваните от ищеца идеални части от собствеността
върху имота/имотите; счита, че подаването на исковата молба за съдебна делба не
прекъсва давността и че заедно със съпругата си са еднолични собственици на
имотите по давност.
В условията на евентуалност, ако се
приеме, че процесната покупко-продажба представлява симулативна сдЕ. и прикрива
дарение, твърди, че дарението не накърнява запазените части на ищеца от
наследството на баща му. В случай че се приеме, че е налице дарение, предоставя
на преценката на съда дали имотът е индивидуална собственост на съпругата му
или е в съсобственост помежду им.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа предявените
искове за делба, както и заявените под формата на предюдициални спрямо исковете
за делба възражения претенции.
В
съдебно заседание ответниците, чрез процесуален представител, оспорват исковете
за делба и настояват за отхвърлянето им.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
От Удостоверение за наследници с изх. № **********г.,
изд. от Община Варна, район Одесос и Удостоверение за наследници с изх. № **********г.,
изд. от Община Варна, район Одесос се установява, че Е.И.А.е починала на ******г.
и е оставила за свои наследници по закон – Д. С. А.в – съпруг и децата си П.Д.Л.
и С.Д.С.. Д. С. А.в е починал на ****г. и е оставил за свои наследници по закон
децата си П.Д.Л. и С.Д.С..
Е.И.А.и Д. С. А.в са сключили граждански брак на **********год.
От Нотариален
акт **, том ІІ, дело № *****г. на ВнН се установява, че на 23.11.1973г. С. А.в Т.(за
когото не е спорно, че е баща на Д. С. А.в) е признат за собственик по
давностно владение и завещание на дворно място, находящо се в с. Н.Р. цялото с
площ от 3100 кв. м., съставляващо дворище пл. № **по плана на селото, за което
са отредени два парцела: УПИ (парцел) ****, с включени в
него от дворището 800 кв. м. и УПИ (парцел) *****, в кв. 3 с включени в него от същото дворище 1 050
кв. м., в съсобственост с пл. № *** парцела *****, ***, в кв. 3, в който частта на С. А.в Т.е 390 кв. м.,
и къща, застроена (според отразеното в нот. акт) в парцела *****, кв. 3 по плана на селото.
От нотариален акт ***, том ІІІ, дело № ***г. се
установява, че на 25.10.1974 год. С. Т.е дарил на сина си Д. С. А.в дворно
място с площ от 800 кв. м. съставляващо парцел VIII-**в кв. 3 в с. Н.Р. и къща, застроена в парцел *****, в кв. 3.
От удостоверение за наследници от ******** год., изд.
от община Варна (л. 287 от делото на РС-П.) е видно, че С. А.в Т.и починал на ***********
год. и негови наследници по закон са четирите му деца – три дъщери и синът му Д.
С. А.в – наследодател на съделителите С.Д. и П.Д..
С нотариален акт ***, том ІІІ, дело ***г., вх. рег. № ***г.
на 25.06.2001г. Д. С. А.в е признат за собственик по давностно владение и
наследство на парцел *****, кв. 3 с площ
1050 кв. м., при граници парцел *******, улица, улица и имот с пл. ****, ведно
с построения в него навес, находящи се в с. Н.Р. и на 390 кв. м. (реална част) от
парцел ****, 75, кв. 3, при граници за целия парцел: улица,
парцел ****, имот с пл.****, имот с пл.№ 74.
От Нотариален акт № 15, том VІІІ, дело № 1406/**** г.,
вх. рег. № 2729/30.05.**** г. по описа на СлВп-П. и Пълномощно от Д. С. А.в, с
нот. заверени подпис и съдържание от нотариус Огнян Шарабански, рег. № 3770,
3771/**** год. се установява, че на ****г. Д. С. А.в е упълномощил ответницата П.Д.Л.
да го представлява пред държавни и общински органи, съдилища, нотариуси и други
органи във връзка с притежаваните от него имоти описани в нотариален акт ***,
том ІІІ, дело ***г., вх. рег. № ***г., а именно: парцел *****, кв. 3 с площ 1050 кв. м., при граници: парцел ****, улица, улица и имот с пл. ****, ведно с построения в
него навес, находящи се в с.Н.Р.; 390 кв. м. от парцел *****, 75, в кв. 3, при граници за целия парцел: улица,
парцел ****, имот с пл. ****, имот с пл. № **, с правата
пълномощникът да продаде, дари или замени горепоописаните имоти, да получи
продажната цена, да договаря сам със себе си и с трети лица, които
представлява.
На ****г. Д. А.в чрез пълномощника си П.Л. продава на П.Л.
дворно място, находящо се в с. Н.Р. цялото с площ от 3100 кв.м., при граници:
улица, ПИ **** и ПИ № *****, съставляващо част от ПИ с пл. № ****, в кв. 3 по
плана на селото, от което 1050 кв. м. съставляват УПИ *****, кв. 3; 800 кв. м. съставляват УПИ
****, кв. 3 и 390 кв. м. - включени в ****,
****, кв. 3, заедно с построените в това дворно място жилищна сграда с площ 43
кв. м., второстепенна постройка с площ 15 кв. м. и навес с оградни стени с площ
от 82 кв. м. Продажната цена на продадените имоти е 6500 лева, данъчната им оценка
е 6417, 90 лева. По време на сключване на договора за продажба ответниците П.Л.
и В.Л. са били в брак.
От Скица №
329/21.12.2016 г., изд. от Община В. (л. 25 от делото на РС – П.) се
установява, че за имота с пл. № **по КП, по Регулационния план на с. Н.Р.,
община В., одобрен със Заповед № 3223/01.08.1969г., са отредени два УПИ
(парцела): УПИ ****, кв. 3 и УПИ
*****, кв. 3, а част от имота с пл. ******, с площ от 390 кв. м. е включена в общ
по регулация УПИ (парцел) *****, ******,
кв. 3. От скицата е видно още, че жилищната сграда (къща) е заснета и попада в УПИ
****, кв. 3 и в УПИ *****, кв. 3.
Не е
спорно по делото, а това се установява и от писмените доказателства – справка
по персоналната партида на Д. С. А.в от СлВп – П. за периода от 29.08.1917 до 2017 г.; нотариален акт № *****, том
ХVІІІ, дело № *****г.; Нот.акт № ***, том ХІХ, дело № *****г., вх. рег. №
7183/05.12.2008 г.; Решение № 15-В от 23.04.1998 г. на ПК – В., че към момента
на смъртта си на **** год. Д. С. А.в е притежавал следните имоти: недвижим имот
– жилищна сграда (жилище), ведно с 90 кв. м. ид. части от дворно място, находящо
се в гр. Варна, ул. “Н.Б.“ № 7; две ниви, находящи се в землището на с. Н.Р.,
възстановени на Д. А.в с Решение № 15 - Б/23.04.1998г. на ПК- общ. В., съответно:
НИВА, находяща се в землището на с. Н.Р., Община с. В.,
област гр. Варна, в местността „Г.Б.“, цялата с площ от 6, 066 дка; НИВА,
находяща се в землището на с. Н.Р., Община с. В., област гр. Варна, в
местността „Б.Х.“, цялата с площ от 7, 509 дка и ЛОЗЕ, находящо се в
землището на с. Н.Р., в местността „Б.Х.“, цялото с
площ от 752 кв. м., придобито от Д. А.в на 03.12.2008г.
с договор за покупко-продажба по нотариален акт № *************г. по
описа на нотариус З.А. с № ***.
От заключението на СТЕ от 30.01.2018 год.,
изслушано в първата инстанция се установява, че пазарната стойност на
делбения имот (в действителност са налице четири отделни,
самостоятелни имота: УПИ ****,
кв. 3 по ПУП (ЗРП) от 1969 год. на с. Н.Р., общ. В., Варненска област, с площ
от 1050 кв. м., ведно с изграден навес; УПИ
****, кв. 3 по ПУП (ЗРП) от 1969 год. на с. Н.Р.,
общ. В., Варненска област, с площ от 800 кв. м.; жилищна
сграда (къща) със застроена площ от 43 кв. м., построена на
границата между УПИ ****, кв. 3
и УПИ ****, кв. 3 по ЗРП на селото от 1969 год. и реална част от
имот с пл. № 75, кв. 3, с
площ от 390 кв. м., включена в УПИ
(парцел) ****, 75,
кв. 3 по ЗРП от 1969 год.) към момента на извършване на
покупко–продажбата на **** год. е
18 420 лева. Същата е пазарната му
стойност (18 420 лева) към момента на откриване на наследството на Д. С. А.в
– **** год., в състоянието му към момента на сключването на договора за
продажба по нот. акт № *********2 год. по описа на СлВп-П.. Установява се още,
че към момента на откриване на наследството на Д.
С. А.в (**** год.) пазарната стойност на ЖИЛИЩНА СГРАДА, ведно с 90 кв. м.
идеални части от дворното място, находящо се в гр. Варна, ул.“Н.Б.“ № 7,
съставляващо парцел пл. № 4 в кв. *** по плана на гр. Варна, е в размер на 77 440 лева; на ЛОЗЕ,
находящо се в землището на с. Н.Р., Община с. В.,област гр. Варна, в местността
„Б.Х.“, цялото с площ от 752 кв. м., е в размер на 600 лева; на НИВА, находяща се
в землището на с. Н.Р., Община с. В., област гр. Варна, в местността „Г.Б.“,
цялата с площ от 6, 066 дка, е в размер на 2 900 лева, а пазарната стойност на НИВА, находяща
се в землището на с. Н.Р., Община с. В., област гр. Варна, в местността „Б.Х.“,
цялата с площ от 7, 509 дка – 6 000 лева.
С Решение ****3/26.06.2024 год. по касационно гр. дело № 1554/2023 год.
на ВКС на РБ, трето г. о., са отхвърлени като неоснователни:
Искът
на С.Д.С. срещу П.Д.Л. по чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД – за
прогласяване, поради липса на форма на осн. чл. 590, вр. с чл. 580, т. 1 и чл.
576 ГПК, на нищожността на упълномощителната сдЕ., обективирана в пълномощно №
3770/**** год., с което Д. С. А.в упълномощил ответницата П.Д.Л.
да
продаде/дари или замени негов недвижим имот – 1) парцел *****, кв. 3 с площ от 1050 кв. м., ведно с
построения в него навес /селскостопанска постройка/ по плана на с. Н.Р., общ. В.,
Варненска област и 2) 390 кв. м. от парцел *****, ***, кв. 3 по плана на с. Н.Р., общ. В.,
Варненска област;
Искът
на С.Д.С.
срещу П.Д.Л. по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД – за обявяване поради липса на
представителна власт на недействителността на договор за продажба на недвижим
имот по нот. акт ****/**** год. на нотариус З.А. с № ***, с който ответницата П.Д.Л.,
като
пълномощник на Д. С. А.в, продала сама на себе си описания по-горе имот (парцел
*****, кв. 3 с площ от 1050
кв. м., ведно с построения в него навес /селскостопанска постройка/ по плана на
с. Н.Р., общ. В., Варненска област и 390 кв. м. от парцел *****, 75, св. 3 по плана на с. Н.Р., общ. В.,
Варненска област), до размера на наследствената на ищеца 1 / 2 ид. част от
договора.
С
Решение № 31/10.01.2025 год. по в. гр. дело № 1290/2024 год. на ОС-Варна,
влязло в сила на 04.12.2025 год., е отхвърлен искът на С.Д.С. ЕГН **********
срещу П.Д.Л. ЕГН ********** и В.Т.Л. ЕГН **********, за прогласяване за
недействителен на договора за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт
****/****г., том 3, рег. №******, н.д. ****7/****г. на нотариус при РС-П. З.А.,
с който Д. С. А.в ЕГН ********** (наследодател на С.С. и на П.Л.), чрез
пълномощника си П.Л., е прехвърлил в полза на П.Д.Л. недвижими имоти, както
следва: дворно място, находящо се в с. Н.Р., общ. В., обл. Варна, цялото с площ
от 3100 кв. м., при граници: улица, ПИ пл. ****, пл. № 74, съставляващо част от
ПИ пл. № **в кв. 3 по плана на селото, от което: 1050 кв.м. съставляват УПИ *****;
800 кв. м. съставляват УПИ ****; и 390 кв. м. са включени в ****,**в същия
квартал, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда с площ от 43
кв. м., второстепенна постройка с площ от 15 кв. м. и навес с оградни стени с
площ 82 от кв. м., до 1 / 2 ид. част от предмета на договора, като сключен във
вреда на представлявания при
формално валидно пълномощно, на основание чл. 40 от ЗЗД.
Със
същото решение е ПРОГЛАСЕН, по исковете на С.Д.С. срещу П.Д.Л. и В.Т.Л., ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договорът за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.
акт ****/**** год., том 3, рег. № ****, н. д. ****7/****г. на нотариус при РС-П.
З.А., който Д. С. А.в (наследодател на С.Д.С. и П.Д.Л.), чрез пълномощника си П.Д.Л.,
прехвърлил на П.Д.Л., следните имоти: УПИ VIII-**в кв. 3 по плана на с. Н.Р.,
община В., одобрен със Заповед № 3223 от 01.08.1969 год., с площ от 800 кв. м.,
както и жилищна сграда с площ от 43 кв. м., без посочен идентификатор (на
границата между УПИ ****-**и УПИ ******-**съгласно скица), до 1 / 2 ид. част от
предмета на договора, като сключен без (извън пределите на учредената)
представителна власт при формално валидно пълномощно, на осн. чл. 42, ал. 2 от
ЗЗД.
С влезлите
в сила решения, посочени по – горе, въпросът за действителността на
упълномощителната сдЕ. е решен със сила на пресъдено нещо, поради което и
наведените от ищеца С.Д. под формата на възражения в делбата оспорвания на действителността на пълномощното, а оттам и възраженията му
относно недействителността на договора за продажба от **** год. като сключен
без представителна власт (претенция по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД), заявени
впоследствие и по исков ред и разрешени с влезлите в сила решения, не следва да
бъдат обсъждани. Въпросът за недействителността на договора за продажба, като
сключен при накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на
престациите, също е разрешен със сила на пресъдено нещо – с влязлото в сила
решение по в. гр. дело № 1290/2024 год. на ОС-Варна, с което е отхвърлен искът
на С.Д.С. срещу П.Д.Л. и В.Т.Л. за прогласяване недействителността на договора
за продажба по нот. акт ****/**** год. нотариус при РС-П. по чл. 40 от ЗЗД. Следва
да се изтъкне, че в случаите, в които се атакува един договор като
недействителен поради накърняване на добрите нрави, основано на твърдения за
нееквивалентност на престациите, и този договор е сключен чрез пълномощник,
претенцията за недействителност на договора, независимо от процесуалната форма,
под която я заявена – чрез иск или чрез преюдициално възражение – е винаги с
правна квалификация по чл. 40 от ЗЗД, както е и в настоящия случай.
На
следващо място възражението на ищеца за порок на упълномощителната сдЕ. от ****
год., обосновано с твърдения, че поради тежкото си здравословно състояние
упълномощителят не е могъл да разбира или ръководи действията си, по същността
си е претенция по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, която е конститутивна по характер и не
може да бъде заявявана под формата на преюдициално спрямо иска за делба
възражение (единствените изключения от това правило са претенциите по чл. 30 от
ЗН и по чл. 43 от ЗН), а дори и да е заявена чрез иск (какъвто не е настоящият
случай), такъв иск не може да бъде съединяван с иска за делба предвид
недопустимостта с иск за делба да се съединяват конститутивни искове, какъвто е искът по чл.
31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаемост на упълномощителна сдЕ. поради невъзможност
упълномощителят да разбира или да ръководи действията си.
Поради
изложеното настоящият състав не обсъжда и доказателствата, относно горните
възражения.
Предвид заявеното
(макар и несвоевременно) от ищеца възражение за нищожност на пълномощното
поради липса на воля, т. е., възражение, че пълномощното е неавтентично, че не изхожда
(не е подписано) от упълномощителя Д. А.в, по делото е изслушано заключение на съдебно-почеркова
експертиза, от която е установено, че ръкописният текст „Д. С. А.в“ и подписът за
упълномощител в пълномощното, с което Д. А.в е упълномощил П.Л. да продаде,
дари, замени два от делбените имота: УПИ *****, в кв. 3, с площ 1050 кв.
м., ведно с построения в него навес, находящ се в с. Н.Р. и 390 кв. м. от парцел
*****, 75, в кв. 3, са изпълнени от Д. А.в.
От
показанията на свидетЕ.та Х.Н.(живее на съпружески начала с ищеца С.Д.), се
установява, че родителите на ищеца и ответницата П.Д. ***, в къщата, където
живее ищеца, от 1967г. до около 1990г., след което са се установили да живеят в
къщата в с. Н.Р.. Родителите на страните са обработвали двора, повече е работела
майката на страните, тъй като баща им Д. А.в не виждал. Според свидетЕ.та ответницата
П.Д. е полагала основно грижи за Д. А.в. Ищецът разбрал, че ответницата е
закупила делбения имот, когато е завел настоящото дело. СвидетЕ.та заявява, че Д.
А.в не е споделял, че иска или възнамерява да продава делбения имот.
От показанията на свидетЕ.та П.Т.(живее на съпружески
начала със сина на ответницата П.Д.) се установява, че Д. А.в последните няколко зими и последните месеци от
живота си е живял заедно с ответницата, с внука си и със свид. Тодорова, като ответницата и свидетЕ.та са се грижили за него. Според свидетЕ.та, приживе Д. А.в е споделял, че иска да прехвърли делбения имот на
ответницата заради полаганите от нея грижи, не е казвал, че иска да го продава.
От показанията на свид Д.Д.(без родство и дела със страните) се установява, че Д. А.в е гледал животни,
обработвал е земя, копаел е царевица и св. Д.му е помагал. През **** год., преди смъртта си, Д. А.в е живял в
имота в с. Н.Р..
От показанията на свид. Д.Д.(без родство и
дела със страните) се
установява, че родителите на ищеца и ответницата са обработвали делбения имот.
Майката на страните е била с убеждението, че имотът е на съпруга й и тя му
помага. Свид.
Д.е помагал на
родителите на страните в обработването на двора. Ответниците Л. са посещавали имота след смъртта на Д. А.в, идвали в имота веднъж месечно; през месец октомври 2018 год. почиствали двора, смятали, че имотът е техен. Имотът бил ограден и заключен.
С оглед
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок и е процесуално допусима, разгледана по същество е основателна,
като съображенията за това са следните:
Установено
е по делото, че въз основа на договор за дарение, скл. с нот. акт ***/1974 год.
Д. С. А.в – наследодател на ищеца С.Д. и на ответницата П.Д. – е придобил в
индивидуална собственост два имота: дворно място с площ от 800 кв. м.
съставляващо парцел (УПИ) ****-**в кв. 3 по ЗРП от 1969 год. на с. Н.Р., общ. В.,
и КЪЩА, построена на границата между УПИ
****, кв. 3 и УПИ ****, кв. 3 по ЗРП на селото от 1969 год., съгласно скица № 329/21.12.2016г.
издадена от Община В.. Установено е също, че с влязло в сила решение е
прогласена недействителността, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, на договора
за продажба по нот. акт ****/**** год. относно продадените от наследодателя Д. А.в
на ответницата П.Д. с договора два имота, описани по – горе: парцел (УПИ) VIII-**в кв. 3 по ЗРП от 1969 год. на с. Н.Р.,
общ. В., и КЪЩА, построена на границата между УПИ ****, кв. 3 и УПИ ****, кв. 3 по ЗРП на селото от 1969 год.,
съгласно скица № 329/21.12.2016г. издадена от Община В., до размера
на 1 / 2 ид. част от предмета на договора. Поради това и горните два имота са
съсобствени между ищеца С.Д.С. – с квота от 1 / 2 ид. част и ответниците П.Д.Л.
и В.Т.Л. – с квота от 1 / 2 ид. част съвместно, в режим на съпружеска
имуществена общност.
По
отношение на другите два имота, а именно: УПИ ****, кв. 3 по ПУП (ЗРП) от 1969 год. на с. Н.Р., общ. В.,
Варненска област, с площ от 1050 кв. м., ведно с изградения в него навес
(стопанска поспройка) и реална част от имот с пл. № ***, кв. 3, с площ на реалната
част от 390 кв. м., включена в УПИ (парцел) ****, ******,
кв. 3 по ЗРП от 1969 год., съгласно скица
№ 329/21.12.2016г. издадена от Община В., съдът приема следното:
Установено е по делото, че УПИ ****, кв. 3 по ПУП (ЗРП) от 1969 год. на с. Н.Р., общ. В.,
Варненска област, с площ от 1050 кв. м., ведно с изградения в него навес (стопанска
постройка), както и ид. част от съсобствения по регулацията от 1969 год. ****,
75, кв. 3, в който УПИ имотът с пл. № ****, кв. 3 (кадастралната основа)
участва с 390 кв. м., са били собственост на С. А.в Т.– баща на Д. С. А.в.
След смъртта на С. А.в Т.през 1980 год., същият
е наследен от четирите си деца, при което и Д. С. А.в е придобил въз основа на
наследствено правоприемство 1 / 4 ид. част от горните два имота. Установено е
също, че с к. н. а. ***/26.06.2001 год. по описа на СлВп-П. Д. С. А.в,
по време на брака си с Е. И. А.ва, е признат за собственик по давностно владение и наследство на
парцел *****, кв. 3 с
площ 1050 кв. м., ведно с построения в него навес, находящи се в с. Н.Р. и на
390 кв. м. (реална част) от парцел ****, 75, кв.
3, т. е., на частта от бившия имот с пл. № 75, включена в парцел ****, 75, кв. 3.
Предвид приетото
по–горе, че Д. С. А.в се легитимира като собственик на 1 / 4 ид. част от
описаните по – горе два имота въз основа на наследствено правоприемство от 1980
год., то 3 / 4 ид. части от същите са придобити в режим на СИО от Д. и Е. А.ви
– родители на ищеца С.Д. и ответницата П.Д.. Със смъртта на Е. А.ва през 2004
год. е прекратена и съпружеската имуществена общност между нея и съпруга й Д. А.в,
при което същият се легитимира като собственик на 3 / 8 ид. части на лично
основание (придобиване през време на брака и прекратена със смъртта на
съпругата съпружеска имуществена общност) и на 1 / 8 ид. част по наследяване от
съпругата си, а С.Д. и П.Д. – по 1 / 8 ид. част всеки, въз основа на наследяване
от майка си.
С договора
за продажба скл. с нот. акт ****/**** год. Д. А.в е прехвърлил на ответницата П.
А.ва (в брак към момента на продажбата с ответника В.Т.Л.) изцяло собствеността
върху УПИ (парцел) *****, кв. 3 с
площ 1050 кв. м., ведно с построения в него навес, находящи се в с. Н.Р. и
върху реална част от 390 кв. м. от имот с пл. № ****, кв. 3, включена в парцел ****, *****, кв. 3, а е бил собственик на 6 / 8
ид. части от горните два имота. С оглед принципа, че никой не може да прехвърли
права които няма, договорът за продажба от **** год. не е произвел вещен ефект
за 2 / 8 ид. части от прехвърлените с договора имоти. При това положение към
момента на разпоредителната сдЕ. от 26.05.**** год. горните два имота са
съсобствени между страните, както следва: С.Д.С. – с квота от 1 / 8 ид. част; П.Д.Л.
– с квота от 1 / 8 ид. част и П. и В. Л. – с квота от 6 / 8 ид. части съвместно,
в режим на СИО (бездялова съсобственост).
Изложеното налага да се изследват и заявените под
формата на преюдициални спрямо исковете за делба възражения претенции на ищеца С.Д.
по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на симулацията на договора за продажба по
нот. акт ****/**** год. като относително симулативен и прикриващ договор за дарение
и по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството на
баща му и намаляване на дарението до размера, необходим за попълване на
накърнената му запазена част.
Претенциите са неоснователни.
Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД ако страните прикрият
сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се
правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата
действителност. При относителната симулация са налице две отделни
съглашения – явно и прикрито – това следва пряко от чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.
Явното, за пред външния свят съглашение е привидното. Привидността се изразява
в това, че страните се съгласяват да сключат договора по определен начин, но
нямат воля да бъдат обвързани по този начин и зад
привидно изразената воля се крие воля за друга сдЕ.. При хипотезите на
относителна симулация, когато договарящите се
споразумеят да прикрият действителната сдЕ. с друга, привидна, и двете страни
трябва да са наясно и да постигнат съгласие по всички съществени клаузи, както
на действителната, прикритата, така и на прикриващата, симулативната сдЕ..
В тежест на страната, която претендира разкриване на симулацията, е да установи
по пътя на прякото и пълно доказване горните елементи от фактическия състав на
симулацията.
В
настоящия случай по делото няма ангажирани никакви доказателства, от които да
се установи при условията на пълно доказване, че договорът за продажба по нот.
акт ****/**** год. е симулативен и прикрива договор за дарение. Единствено в
показанията на свидетЕ.та П.Т.е посочено, че приживе Д.
А.в е споделял, че иска да прехвърли делбения имот на дъщеря си П.Д. заради
полаганите от нея грижи, но това съвсем не е достатъчно да се приеме, че
договорът за продажба е привиден и прикрива договор за дарение на прехвърлените
с него имоти.
На
следващо място дори и да се приеме, че договорът за продажба е привиден и
прикрива валиден договор за дарение на прехвърлените имоти, претенцията по чл.
30 от ЗН е неоснователна, тъй като запазената част на ищеца от наследството на
баща му Д. А.в не е накърнена.
Съобразно
правилото на чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на низходящи (вкл. и
осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг е: при едно дете или
низходящи от него – 1 / 2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2 / 3
от имуществото на наслеоддателя.
С оглед
горните правила разполагаемата част на Д. С. А.в е 1 / 3 от имуществото му,
запазената част на всички наследници със запазена част е общо 2 / 3, а
запазената част на ищеца С.Д. е 1 / 3.
В
настоящия случай масата по чл. 31 от ЗН включва сбора от стойностите към датата
на откриване на наследството на Д. А.в на следните имущества – ЖИЛИЩНА СГРАДА, ведно с 90 кв. м. идеални части от дворното място, находящо се в гр.
Варна, ул.“Н.Б.“ № ***, съставляващо парцел пл. № **** в кв. *** по плана на
гр. Варна; ЛОЗЕ, находящо се в землището на с. Н.Р., Община с. В.,област гр.
Варна, в местността „Б.Х.“, цялото с площ от 752 кв. м.; НИВА, находяща се в
землището на с. Н.Р., Община с. В., област гр. Варна, в местността „Г.Б.“,
цялата с площ от 6, 066 дка; НИВА, находяща се в землището на с. Н.Р., Община
с. В., област гр. Варна, в местността „Б.Х.“, цялата с площ от 7, 509 дка; парцел
(УПИ) VIII-**в кв. 3
по ЗРП от 1969 год. на с. Н.Р., общ. В.; КЪЩА, застроена в парцел *****, кв. 3 по ЗРП от 1969 год. на с. Н.Р., общ. В.;
6 / 8 ид. части от парцел *****, кв. 3 с
площ 1050 кв. м., ведно с построения в него навес, находящи се в с. Н.Р. и 6 /
8 ид. части от 390 кв. м. (реална част) от парцел ****, 75, кв. 3, т. е., от частта от бившия имот с пл. № *****, включена в
парцел ****, ***, кв.
3, последните два имота – предмет на договора по нот. акт ****/**** год. (ако
се приеме, че този договор е дарение).
Установено
е по делото, че пазарната стойност към датата на откриване на наследството на Д.
А.в (**** год.) на ЖИЛИЩНА СГРАДА, ведно с 90 кв. м. идеални части от дворното място, находящо
се в гр. Варна, ул. “Н.Б.“ № ***, съставляващо парцел пл. № 4 в кв. *** по
плана на гр. Варна, е в размер на 77 440 лева; на ЛОЗЕ, находящо се в
землището на с. Н.Р., Община с. В.,област гр. Варна, в местността „Б.Х.“,
цялото с площ от 752 кв. м., е в размер на 600 лева; на НИВА, находяща се в землището на с. Н.Р.,
Община с. В., област гр. Варна, в местността „Г.Б.“, цялата с площ от 6, 066
дка, е в
размер на 2 900 лева, а пазарната стойност на НИВА, находяща се в
землището на с. Н.Р., Община с. В., област гр. Варна, в местността „Б.Х.“,
цялата с площ от 7, 509 дка – 6 000 лева. Пасиви, останали след
смъртта на наследодателя Д. А.в няма. Пазарната стойност общо на четирите
делбени имота (две УПИ, реална част от УПИ с площ от 390 кв. м. и къща със
застроена площ от 43 кв. м.) е в размер на 18 420 лева.
С оглед
горното масата по чл. 31 от ЗН в стойностно изражение е в размер на 105 360
лева. (В действителност масата по чл. 31 от ЗН в случая е в малко по – нисък
размер, тъй като наследодателят Д. А.в е притежавал не изцяло, а 6 / 8 ид.
части от правото на собственост от двата прехвърлени с договора от **** год. имоти
– парцел *****, кв. 3 с
площ 1050 кв. м., ведно с построения в него навес, находящи се в с. Н.Р. и 390
кв. м. (реална част) от парцел ****, 75, кв.
3, т. е., частта от бившия имот с пл. № 75, включена в парцел ****, 75, кв. 3). При тези стойности разполагаемата
част на наследодателя е на стойност 35 120 лева (1 /3 от 105 360
лева); общо запазената част на всички наследници със запазена част (две деца –
ищецът и ответницата) е в размер на 70 240 лева, а запазената част на
всеки един от наследниците със запазена част, в това число и на ищеца С.Д., е в
размер на 35 120 лева.
Свободното
имущество, останало след смъртта на наследодателя Д. А.в включва: ЖИЛИЩНА СГРАДА, ведно с 90 кв. м. идеални части от дворното място, находящо се в гр.
Варна, ул.“Н.Б.“ № ****; лозето и двете ниви, находащи се в землището на с. Н.Р.,
общ. В., както и парцел (УПИ) ******-**в кв. 3 по ЗРП от 1969 год. на с.
Н.Р., общ. В. и КЪЩА, застроена в парцел *****, кв. 3 по ЗРП от 1969 год. на с. Н.Р., общ. В.. Ищецът-претендент на
правото по чл. 30 от ЗН, съобразно наследствения му дял, получава в наследство
от своя наследодател чисто имущество на стойност от 43 450 лева (половината
от чистия актив от наследството на баща му, без дори да е включена стойността
на парцел (УПИ) VIII-**в кв. 3
по ЗРП от 1969 год. на с. Н.Р., общ. В. и на КЪЩАТА, застроена на границата
между парцел ****-**и парцел ****, кв. 3 по ЗРП от 1969 год. на с. Н.Р., общ. В.,
които два имота също се отнасят към чистия актив на наследодателя), а запазената
му част, както бе посочено по–горе, е в размер на 35 120 лева. От
изложеното се налага извода, че дори и да се приеме, че договорът по нот. акт ****/****
год. е привиден (относително симулативен) и прикрива действителен договор за
дарение, запазената част на ищеца С.Д.С. от наследството на баща му Д. С. А.в не
е накърнена, поради което и претенцията му по чл. 30 от ЗН е неоснователна.
По
възражението на съделителя В.Л. за придобиване на частите на ищеца от
процесните имоти по давност, съдът приема следното:
С
предявяването на иска за делба се прекъсва и придобивната давност, започнала
(евентуално) да тече в полза на някой от съсобствениците. В случая договорът за
продажба по нот. акт ****/**** год. е сключен на **** год., купувач по този
договор е само ответницата П.Л., в брак към момента на сключването му с В.Л.,
който не участва в сдЕ.та, а придобива права по силата на закона (възмездно
придобиване през време на брака от съпругата му); искът за делба е предявен на
22.11.2016 год. В срока по чл. 342 от ГПК ответницата П.Л. не е заявила
възражение за придобиване по давност на идеалните части от собствеността върху
имотите, притежавани от ищеца С.Д.. Дори и да бе заявила такова възражение, то
би било неоснователно, доколкото от **** год. до предявяване на иска за делба на
22.11.2016 год. не е изтекъл нито краткия петгодишен давностен срок, нито
десетгодишния. Съпругът й В.Л. се намира в същото материално правно положение, в
каквото е и съпругата му, приобретател по договора от 29.05.2102 год., поради
което и с предявяването на иска за делба придобивната давност е прекъсната и
спрямо него.
По
тези съображения съдът намира, че възражението на съделителя В.Л. за
придобиване на частите на ищеца от процесните имоти по давност съвместно със
съпругата му – ответницата П.Д., е неоснователно.
Въз основа на изложеното съдът намира, че заявените
за делба имоти: 1) УПИ ****, кв. 3 по ПУП (ЗРП) от 1969 год. на с. Н.Р., общ. В.,
Варненска област, с площ от 1050 кв. м.; при граници: изток-улица; юг – улица;
запад – имот с пл. **** и от север – УПИ ****, ведно с изграден навес (стопанска постройка); 2) УПИ ****, кв. 3 по ПУП (ЗРП) от 1969 год. на с. Н.Р., общ. В.,
Варненска област, с площ от 800 кв. м., при граници: изток-улица; юг –УПИ ****; запад – имот с пл. **** и север – ****, 75; 3) жилищна сграда (КЪЩА) със
застроена площ от 43 кв. м., построена на границата между УПИ ****, кв. 3 и УПИ ****, кв. 3 по ЗРП на селото
от 1969 год. и 4) реална част от имот с пл. № 75, кв. 3, с площ от 390 кв. м., включена в УПИ (парцел) ****, 75, кв.
3 по ЗРП от 1969 год., при граници: изток – улица; юг – УПИ ****, кв. 3 и запад – реална част от имот с пл. №
74, кв. 3, включена в УПИ (парцел) ****, 75, кв. 3 по ЗРП от 1969 год., са съсобствени между следните страни и
при квоти, както следва:
УПИ ****, кв. 3 по
ПУП (ЗРП) от 1969 год. на с. Н.Р., общ. В., Варненска област, с площ от 800 кв.
м., при граници: изток-улица; юг –УПИ ****;
запад – имот с пл. **** и север – ****, **и жилищна
сграда (къща) със застроена площ от 43 кв. м., построена на
границата между УПИ ****, кв. 3 и
УПИ ****, кв. 3 по ЗРП на селото от 1969 год. са съсобствени между С.Д.С. и П.Д.Л.
при квоти от по 1 / 2 ид. част за всеки един от двамата; УПИ ****, кв. 3 по ПУП (ЗРП) от 1969 год. на с. Н.Р., общ. В.,
Варненска област, с площ от 1050 кв. м.; при граници: изток-улица; юг – улица;
запад – имот с пл. **** и от север – УПИ ****, ведно с изграден навес (стопанска постройка) и реална част от имот с пл. № 75, кв. 3, с площ от 390 кв. м., включена в УПИ (парцел) ****, 75, кв.
3 по ЗРП от 1969 год., при граници на реалната част: изток – улица; юг –
УПИ ****, кв. 3 и запад – реална част от имот с
пл. № *****, кв. 3, включена в УПИ (парцел) ****, *****, кв. 3 по ЗРП от 1969 год., са съсобствени между С.Д.С., П.Д.Л. и В.Т.Л., при квоти, съответно: С.Д.С.
– с квота от 1 / 8 ид. част; П.Д.Л. – с квота от 1 / 8 ид. част и П.Д.Л. и В.Т.Л.
– с квота от 6 / 8 ид. части съвместно, в режим на съпружеска имуществена
общност.
Изложеното налага обжалваното решение да се отмени
и да се постанови друго, с което да бъде допусната делбата на гореописаните
имоти между съделителите и при квотите, посочени по – горе.
С оглед
изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза на С.Д.С.
(формален ищец по исковете за делба) следва да се присъдят разноски за двете
инстанции в общ размер на 1164, 68 евро.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 164/17.06.2019 год., постановено
по гр. дело № 1104/2016 год. по описа на РС-П. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА
СЪДЕБНА ДЕЛБА на УПИ ****, кв. 3 по ПУП (ЗРП) от 1969 год. на с. Н.Р., общ. В.,
Варненска област, с площ от 800 кв. м., при граници: изток-улица; юг –УПИ ****; запад – имот с пл. **** и север – ****, **и на ЖИЛИЩНА
СГРАДА (КЪЩА) със застроена площ от 43 кв. м., построена на
границата между УПИ ****, кв. *** и
УПИ ****, кв. **** по ЗРП на с. Н.Р., общ. В. от 1969 год., съгласно скица №
329/21.12.2016г. издадена от Община В., между съделители и при квоти, както
следва: С.Д.С. ЕГН **********,*** – с 1 / 2 идеална част и П.Д.Л. ЕГН **********,*** – с 1 / 2 идеална част;
ДОПУСКА
СЪДЕБНА ДЕЛБА на УПИ ****, кв. **** по ПУП (ЗРП) от 1969 год. на с. Н.Р., общ. В.,
Варненска област, с площ от 1050 кв. м.; при граници: изток-улица; юг – улица;
запад – имот с пл. **** и от север – УПИ ****, ведно с изграден навес (стопанска постройка) и на
реална част от имот с пл. № ****, кв. ***, с площ от 390
кв. м., включена в УПИ (парцел) ****, ****, кв. *** по ЗРП на
с. Н.Р., общ. В. от 1969 год., при граници на реалната част: изток – улица; юг
– УПИ ****, кв. *** и запад – реална част от имот
с пл. № ***, кв. ***, включена в УПИ (парцел) ****, ****, кв. *** по ЗРП от 1969 год., между
съделители и при квоти, както следва: С.Д.С.
ЕГН **********,*** – с 1 / 8 идеална
част; П.Д.Л. ЕГН **********,***
идеална част; П.Д.Л. ЕГН ********** и В.Т.Л.
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** – с 6 / 8 идеални части съвместно,
в режим на съпружеска имуществена общност;
ОСЪЖДА
П.Д.Л. ЕГН ********** и В.Т.Л. ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес ***, да заплатят на С.Д.С. ЕГН **********,***, сумата
от 1164, 68 евро (хиляда сто шестдесет и четири евро и 68 евроцента) – разноски
за двете инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1. 2.